Испания

И С П А Н И Я

Испания е разположена в Югозападна Европа и заема 5/6 от Пиринейския полуостров, а също Балеарските и Питиуските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан. Към страната принадлежат още градовете Сеуша а Мелиля на африканското крайбрежие, както и прилежащите им острови-Велес де ла Гомера, Алусемас и Чафаринас. Граничи / в километри / с Португалия на запад-1232, с Франция-650, с Андора-64, Гибралтар-1,2, мароко-13, и има брегова линия с Атлантическия океан-2234 км. И Средиземно море-1670 км. без островите. Балеарските острови имат брегова линия-620 км. , а Канарските-1140 км. Испания заема площ от 504,78 хил. кв. км.
Испания е планинска страна. Над 60% от територията й е разположена над 500 м. надморска височина. Основна част от страната /три-четвърти / и на целия Пиренейски полуостров се заема от платото Месета, разделено на две части от Централните /Средните/ Кордилери. В централните части на страната преобладават средно високите планини- Иберийски и Сиера Морена. Освен това в Испания се простират още Кантабрийските планини, южните склонове на Пиренеите с най-висок връх Ането-3404 м. и Андалуските планини с масива Сиера невада, в който се намира най-високият връх в страната-Муласен /3478 м./. На Канарските острови се издига връх Тейде-3718м. Равнините са разположени по крайбрежието, като най-голяма е Андалуската.
Климатът на Испания е твърде разнообразен. В платото той е континентален, сух във вътрешните райони, умерен по Атлантическото крайбрежие, а на юг и изток-средиземноморски. Средните юлски температури са между 23-29 градуса по Целзий, а средните януарски- 4-12 градуса Целзий. Валежите варират от 350 до 3000 мм. По-големи реки са Гуадалкивир, Ебро, Тахо, Гуадиана, Дуеро, Хукар.
Испания има разнообразна растителност.В засушливите южни части на страната тя е типично средиземноморска /около 45% от площта на страната /. На север преобладават широколистните гори-бук, клен, липа и др. Иглолистните гори заемат 10% от територията на страната. Най-характерни представители на животинския свят са лисицата, вълкът, борсукът, мечката, планинският козел, маймуната макак /единствена в Европа-в Гибралтар/, много птици и др.
Населението на Испания възлиза на 39 990 хил. Жители. Гъстота-79,2 жители на кв.км. Естественият прираст е 6. Средната продължителност на живота при мъжете е 75 год.а при жените-81 год. Етническият състав е испанци-70,6%, каталонци-18,3%, галисийци-8,1%, баски-2,4%, други-0,6%. Официален език е испанският. В автономните области е узаконено използването на каталонски, баски и галийски език. Азбуката е латиница. Конфесионалният състав е християни-97,6% /от тях католици-97,4%, протестанти-2,65/, други-2,4%. Градското население е 77%.Извън страната живеят 2,5 млн. Испанци, главно във Франция, Аржентина, Германия, Бразилия, САЩ и др.
Столица на Испания е Мадрид /2 900 хил. жители/. По-големи градове са Барселона /1 500 хил. жители/, Валенсия /750 хил. жители/, Севиля/ 700 хил. жители/, Сарагоса /600 хил. жители/, Малага /530 хил. жители/, Билбао /360 хил. жители/, Лас Палмас / 350 хил. жители/, Мурсия /350 хил. жители /, Валядолид /320 хил. жители/.
След 1983г. Са създадени 17 автономни области /региони/, които съответстват на историческите области и включват 50 провинции. На север-6 региона / 11 провинции/- Галисия / 4 провинции8, Астурия/1/, Кантабрия/1/, Страната на Баските-Еускади /3/, Навара /1/, Ла Риоха /1/; на изток- 4 региона /11 провинции/- Арагон /3/, Каталония-Каталуня /4/, Валенсия/3/ и Балеарските острови /1/; Централната част-4 региона/17 провинции/-Кастилия-Леон /9/, мадрид /1/, Кастилия-Ла Манча /5/ и Естрамадура /2/; на юг-3 региона /11 провинции/-Андалусия /8/, Мурсия /1/ и Канарските острови /2/. Отделно има два автономни града, които не са част от автономните региони, разположени в Африка-Сеута и Мелиля.
Испания е парламентарна монархия, начело с Крал. Законодателната власт се осъществява от парламент /кортеси/, състоящ се от две палати- Сенат-256 депутати и Конгрес-350 депутати, избирани за 4 години. Изпълнителната власт принадлежи на правителство начело с председател.Местните органи на властта имат свои парламенти и правителства с широки пълномощия.
Парична единица е испанската песета. От 2002 год. Е въведено еврото. Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми. Испания е голям производител на вино /3-то място в Европа/, ориз /най, високи добиви в света/, бадеми, тютюн, маслини /на първо място в света по производство на висококачествен зехтин/. Силно развит е морският транспорт-над 400 кораба с обща вместимост 3200 хил. тона. Най-големите морски пристанища са Билбао, Картахена, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Валенсия, Ла Коруня и др. По-големи международни летища са Мадрид и Барселона.
Важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от около 48 млн. туристи / 95% от тях са от западноевропейските страни/. Страната притежава голяма материално-техническа база за обслужване на многобройните посетители. Голяма част от населението е ангажирано в сферата на туристическото обслужване.
В страната са запазени много паметници на културата-мегалитски, келтско-иберийски, древно-римски и вестготски постройки. Но най-много са паметниците от мавританската архитектура, църквите в астурийски, романски, и готически стил, катедралите, укрепленията, замъците.
Испания е една от най-привлекателните страни за туризъм и почивка. Успехът й като първостепенна страна на туризма не е случаен. Земята отвъд Пиренеите не само е различна от Европа, но е и многообразна-дори в една област няма селце, което да прилича на друго. Затова е трудно да се избере какво първо да се види на испанска земя. Всяка посока предлага интересни възможности за откриване на един очароващ и неповторим свят. Но при всички случаи добре е едно пътуване в Испания да започне от столицата.
Мадрид е столицата на Испания. Този изключителен град е създаден през девети век по време на арабското владичество като малко укрепено селище на височината, където днес се издига монументалният кралски дворец Ориенте в центъра на Мадрид. С вековете селището става все по-привлекателен център и днес е една от най-красивите столици на света.
Мадрид е разположен сред високо поле /550-560 м. надморска височина/, наречено „тигана”, заобиколено от планини. Столицата е в географския център на страната. Не случайно на известния исторически площад „Пуерта дел Сол” /Портата на Слънцето/ е поставена плоча от мозайка с нулев километър, от който започва измерването на пътищата във всички посоки на Испания.
Мадрид има свой образ, неповторима атмосфера и трудно може да се сбърка с друг град. Има свои площади, кътчета, характерна архитектура с червени тухли и железни решетки на прозорците, които се запомнят. Монументални сгради-истински дворци, над петдесет музея, пълни с несметни културни съкровища, паркове, градини, привличат милиони посетители през всички сезони на годината.
Тук е прочутият Ел Прадо-световен храм на изкуствата, с едни от най-богатите колекции на картини на най-известните майстори живописци. Близо до музея е огромният парк Ретиро-зеленото сърце на испанската столица.
Посетителят може да не попадне на „Пласа Майор”-Главният площад, в чийто просторен правоъгълник е затворена цялата история на Мадрид от Ренесанса. Тук са били коронясвани испанските крале, устройвали са се борби с бикове, а Инквизицията е вършела своите аутодафета. Днес под арките на старите четиривековни сгради има десетки малки магазинчета, пълни с интересни сувенири и гостоприемни кафенета, които туристите не могат да отминат с безразличие. На един от ъглите на Големия площад е Арко де Кучилиерос /Арката на ножарите/, чиито някогашни работилнички днес са превърнати в уютни кръчмички в типичен мадридски стил, всяка от които предлага свой специалитет и домашно вино.
Не по-малко интересни обекти за посещение има и около испанската столица. На петдесетина километра северозападно то Мадрид се намира Ел Ескориал-прочутият огромен дворец-манастир, любимо място на крал Фелипе 2-и, където е и починал. Ел Ескориал има 1860 зали и стаи, 263 прозорци, 1940 врати, 86 стълбища, 89 водоскоци във вътрешните дворове, 51 камбани. Над 4000 стари ръкописи и десетки хиляди редки книги се пазят в библиотеката на двореца. Залите са пълни с шедьоври на прочути художници, скулптури, бижутери. В Ел Ескориал се намират пантеоните на испанските крале и на техните родственици. Обявен е за световен паметник на културата от ЮНЕСКО.
На 50 км. от Мадрид е град Аранхуес-прочут с лятната резиденция на испанските крале-дворци в разкошен бароков стил сред огромен парк, които могат да се посетят като музей. Аранхуес е известен още с най-вкусните ягоди в Испания, отглеждани през цялата година.
Голямо е очарованието от величието на природата и от сътвореното от човека „в сърцето на Испания”-Толедо, град, обявен за световен паметник на културата от ЮНЕСКО. Това е градът на Ел Греко-неговият дом отдавна е музей, в който могат да се видят много от шедьоврите на прочутия художник. В Толедо се извисява и една от най-големите и блестящи испански катедрали, строена близо три века с 27 олтара, обсипани със скъпоценни камъни, злато и слонова кост в блестяща изработка. Из тесните улички могат да се открият безброй малки магазинчета с ценни предмети, саби и мечове от прочутата толедска стомана. В толедските кафенета трябва да се опитат и местните лакомства, особено вкусния „масапан”-бадемов марципан.
Съвсем близо до Мадрид е Ла Гранха-летен дворец, построен по подобие на версайския дворец, с ценни картини, мебели, килими и колекции от стари часовници и бижута.
В Сеговия-на 87 км. северозападно от Мадрид-освен монументалната катедрала от шестнадесети век и старият Алкасар-крепост от дванадесети век, може да се види най-добре запазеният римски акведут със 170 арки.
На почти същото разстояние от столицата е град Авила с една от най-старите в Испания готически катедрали от единадесети век и най-добре запазената крепостна стена от 1090 год., която опасва цялата стара част на града.
Много туристи идват в Испания с автомобили. Тогава почти задължително прекосяват френско-испанската граница при Порт Бу, за да предприемат прекрасното пътуване покрай прочутите испански плажове по Средиземно море чак до Гибралтар.
По този път задължителна спирка е Барселона-наречена туристическата столица на Испания. Столицата на Каталуня е древен град, основан няколко века преди Христос от малоазийски елини. Градът обхваща три части. Първата-стара Барселона с известния готически квартал. Тук се издига монументална катедрала с автентични барокови улички, множество музеи, галерии и стилни магазини. Втората-нова част с най-широкия и дълъг булевард, наречен „ Диагонал”, пресичащ шахматната дъска на барселонските улици. Третата част е районът около пристанището с Барселонета-някагашен рибарски квартал с множество заведения, ресторанти и нощни клубове по крайбрежната улица на градския плаж. Към пристанището с Аквариума-атракция за любителите на природни чудеса, слиза прочутата централна улица „Рамблас”с отрупани магазини за цветя, сувенири, постери, книги, амбулантни търговци и множество мимове, застинали в позите на статуи. Най-оживената широка улици завършва с 60-метрова статуя на Христофор Колумб, до върха на която води малък асансьор, а оттам се открива чудесен изглед към целия град. На запад са кралските корабостроителници, датиращи от четиринадесети век. Там е разположен и музеят Маритим с богата колекция плавателни съдове, макети и други образци, свързани с мореплаването.
Сред многото музеи в Барселона заслужава да се види този на Пикасо с неговите 994 картини. Градът е и музей на прочутия испански архитект Гауди. Наред с многобройните сгради в неповторим архитектурен стил тук може да се види и единствената по рода си черква-символ на Барселона-Светото семейство, незавършена от Гауди през 1882 год. Кулите на храма изглеждат така, сякаш са направени от мокър пясък.
Едно вълшебно място в града е Парк Гюел. Той създава настроение с криволичещите си пътеки и добре поддържаните цветни лехи, несиметрични тунели и прочутия дракон от начупени стъкла. Тук е и къщата, в която Гауди живее през последните двадесет години от живота си, превърната днес в музей. Интересна забележителност представлява хълмът Монтжуик. На това възвишение се намират някои от най-прекрасните музеи на Барселона, възхитителни градини, възстановка на испанско село, древна крепост, както и главните центрове на Олимпийските игри от 1992 год. Пътуването с кабинков лифт предоставя на туриста възможността да се наслади на прекрасната гледка към Барселона.
Следват Валенсия и Коста Бланка с най-големиа морски курорт на Испания Бенидорм. До преди 25 години малко рибарско селище с не повече от 1000 жители, днес Бенидорм с гората от модерни хотели може да приеме 300 000 почиващи едновременно. Тук минават годишно 7-8 млн. туристи през всички месеци на годината.
От много туристи се посещава и Аликанте-голямо пристанище, над което на висок хълм се издига крепостта Санта Барбара. Недалеч от него е Елче, с най-голямата в Европа гора с различни видове палми-над 300 хил. дървета. Там е намерена прочутата Дама на Елче-изящна скулптура на глава на жена от трети век преди Христа, считана за най-съвършеното произведение на богатото изкуство на иберите. Оригиналът е изложен в мадридския музей Прадо, но отлично копие може да се види в Градския парк на Елче.
След Коста Бланка следва испанската Ривиера-Коста дел Сол, с низ от курортни селища, разположена в най-южната част на Испания, където Европа се слива с Африка. „ Слънчевият бряг” запленява с безкрайни пясъчни плажове, благоприятен климат с над 300 слънчеви дни, множество възможности за спорт, денонощни фиести, красиви яхтпристанища, палми и портокалови алеи.
Столица на Коста дел Сол е Малага. Това е голямо търговско и рибарско пристанище, с много паркове и градини с редки екзотични цветя и дървета. По време на Страстната седмица преди Великден в Малага се организира една от най-известните и пищни религиозни процесии, преминаващи в продържение на часове през целия град. Родното място на Пабло Пикасо, чиито творби са изложени в Музея за изящни изкуства, оставя незабравим спомен у всеки посетител. Сред част от забележителностите са катедралата от шестнадесети век, мавърската крепост Alkazaba с Археологическия музей и църквата Iglesia del Sagramo.
Измежду хитовите курорти е Михас със снежнобелите си андалуски къщи. Малкото градче е разположено в полите на планина. В него туристът открива широка плажна ивица със ситен пясък и кристално чисто море, а за забавление се предлагат всевъзможни видове спортове.
В непосредствена близост до Михас е курортът Фуенхирола, където са концентрирани много атракции за малки и големи-зоопарк, аквапарк. Тук се намира едно райско кътче, обитавано от неприсъщи за Европа животински видове-крокодили, тигри, лемури. Зоопаркът на Фуенхирола пресъздава тропическа джунгла, в която животните се разхождат свободно сред буйна растителност, реки и водопади. Откритият пазар, който се организира в града всеки вторник, се слави като най-големия по цялото крайбрежие.
На запад е Торемолинос-един от най-атрактивните курорти по крайбрежието, голям център на международния туризъм с модерни хотели и голямо казино. Тук е и най-голямата дискотека в Европа-Fun Beach с няколко дансинга и плувен басейн. В сърцето ня Торемолинос е Calle San Miguel- най-оживената пешеходна алея, където странстващи актьори, музиканти и амбулантни търговци създават незабравима атмосфера. Плажовете La Carihucla и Bajondillo, носители на Европейски син флаг за чистота привличат туристи през цялата година.
Друг туристически център е Беналмадена с тесни улички и бели къщи с много цветя. Тук е прочутият мини-град на забавленията Порт Беналмадена и най-интересната част-Benalmadena Kosta, която обхваща плажна ивица с дължина 9 км. Тук се намира едно от най-забележителните яхтпристанища в света, построено върху изкуствено създаден остров. В града е и най-голямото казино в Южна Испания-Casino Torrqebrado, където се състои невероятно фламенко шоу.
Някогашното малко рибарско селище Марбея, днес е курортът на най-богатите, на аристократи и прочути артисти, с разкошни, луксозни имения сред огромни паркове с палмови дървета край примамливи плажове. В центъра на живописната стара част е Площадът на портокалите. Тук има много елитни магазини, заведения, елегантни хотели и неописуем нощен живот. На 4 км. западно от град Марбея е модерното яхтпристанище Пуерто Банус. През своето съществуване то се е превърнало в любимо място на много известни и богати личности. Портът е и привлекателно място за шопинг маниаците- тук са бутиците на световно известни дизайнери и елитни марки, както и малки кокетни магазинчета за сувенири. Нощният живот в Пуерто Банус предлага избор между барове на открито, нощни клубове, модерни дискотеки.
Над Марбея, кацнал на стръмни възвишения от двете страни на дълбокото дефиле на река Тахо, град Ронда. Известен е като Люлката на Тореадорите и тяхното изкуство-Коридата. На Plaza de Toros се ражда класическата школа за тореадори и Коридата като изкуство и спорт. Тук се намира най-старата арена за корида.
Един от най-вдъхновяващите градове, наричан Кръстопът на Андалусия е Антекера, омайващ с типичната си средновековна атмосфера с много църкви, крепостни стени и кули, останки от древна мавърска крепост. Интересно е да се видят наскоро разкритите римски бани, великолепната ренесансова църква Санта Мария, арената за корида от деветнадесети век. На 15 км. от града е природният парк El Torcal, прочут с необичайните си варовикови скални формации, както и с интересната си флора и фауна.
Столица на областта Андалусия е третия по големина град в Испания-Севиля-едновременно традиционен и модерен космополитен град. В центъра на старата част е Севилската катедрала-трета по големина в света. Издигната е на мястото на древна арабска джамия, от която е запазена само прочутата четвъртита кула-минаре Хиралда, днес с 25 огромни камбани, разнасящи мелодията си на километри далеч от града. Всяка от тях има собствено име. Едно от най-забележителните места в пищния интериор на катедралата е гробницата, в която се предполага че е погребан Христофор Колумб. На върха й е поставена бронзова статуя, символизираща триумфа на християнската вяра. В главния параклис се съхраняват безценните творби на Мурильо. В Севиля е и къщата, в която е живял известния художник.
Срещу храма се издига мавърската крепост Alcazar-резиденцията на испанското кралско семейство-изящен дворец сред безупречно поддържани градини с водоскоци и фонтани, строени първо от арабите, а след това разширявани от испанските владетели през средните векове.
Невъзможно е човек да отиде в Севиля и да не се разходи по тесните, старинни улички на еврейския квартал Санта Круз. Романтична атмосфера създават красивите площади, обградени от портокалови дървета, белите типично андалуски къщи, чиито прозорци са отрупани с цветя, малките уютни ресторанти. Кварталът се свързва с имената на Дон Жуан, Кармен и Севилския бръснар Фигаро. Тук са бутиците на световно известни дизайнери и прочути световни марки като Escada, Max Mara и др.
В непосредствена близост до катедралата в Севиля е Паркът Мария Луиза, подарен на жителите на града от инфанта Мария Луиза през 1893 год. Паркът представлява лабиринт от пътеки, разнообразие от растения-олеандри, вековни портокалови дървета, магнолии, бананови палми, розови храсти, сред които са скрити красиви павилиони за почивка, фонтани и изкуствени езера. Интересна забележителност е Златната кула, разположена на брега на река Гуадалкивир, която днес е приютила малък морски музей, Музея за изящни изкуства, Индианския архив и много други не по-малко привлекателни места.
Областта Андалусия се слави като родина на Фламенкото и Коридата. В Севиля може да се усети истинската магия на тези типични за Испания изкуства. Бикоборческата арена Plaza de Toros датира от осемнадесети век, като към нея е построен и музей, който съхранява множество образци, свързани с коридата. Страстната история на фламенкото започва от 1447 год., когато циганите, които се смятат за откриватели на този уникален танц, се заселват в Испания. В Севиля има многобройни барове, в които се организират фламенко-шоупрограми. Някои от тях са фламенко-ресторанти- El Palacio Andaluz. Севилският нощен живот е сред най-оживените в Испания.
По блясък на Севиля може да съперничи Гранада-столицата на последното арабско владение, разположена в полите на Сиера Невада, с вечно заснежени върхове. Тук може да се види едно от най-великолепните мавърски наследства в страната и една от най-красивите постройки на континента-Алхамбра. Това е огромен комплекс от дворци, градини и фонтани с крепостта Alcazaba, от която се открива чудесен изглед към града. Централната точка на Алхамбра е Кралският дворец. Сред красиви градини е разположен Generalife-летният дворец на султаните. Истинско удоволствие доставя обиколката на мавърския кваркал Albayzin, разположен срещу Алхамбра. В центъра на Гранада се издига монументална катедрала от началото на шестнадесети век, смятана за най-важната ренесансова сграда в Испания. Тук е и Кралският параклис, където са погребани кралете Фернандо и Изабела. Северната част на Гренада са циганските пещери Sacramonte, повечето превърнати в ресторанти с фламенко шоу.
Заслужава да бъде посетен един друг град в Андалусия, разположен на река Гуадалкивир-Кордоба. Най-важният някога мавърски град в Испания оставя незабравим спомен у посетителя с внушителното наследство, завещано от маврите-джамията Mezquita. Това е най-голямата и най-красива джамия в испанският свят, простираща се на площ от 23 000
кв.м. Пред 1523год. В средата й е построена християнска катедрала. В центъра на еврейския квартал Juderia е една от трите запазени синагоги в Испания, а величествени паметници напомнят за най-прочутите синове на града-философите Синека и Маймунид. В Кордоба има пищен дворец на испанските владетели, в който години наред е бил дворът на католическите крале Фернандо и Изабела. През града минава т.нар. „път на виното”, тъй като е известен със своите наложени вина.
Атрактивна с близостта си до Барселона е Коста Брава или Каталуня с курортите Калея, Пинеда де Мар, Санта Сузана, Бланес, Алорет де мар и Тосса де Мар-всеки с характерния си чар, природа, плажна ивица, ежедневие и нощен живот. Калея е курортът с най-дългата крайбрежна шопингулица в цяла Испания, Пинеда де Мар има стара част с типична атмосфера и туристическа зона, в която посрещат гостоприемно магазини, ресторанти, пицарии, дискотеки и нощни клубове. Санта Сузана е съвременен курорт с нови хотели и широка плажна ивица. Бланес има красив залив, а на север се редуват живописни малки заливчета, врязани сред скалите, откъдето идва името на крайбрежието-„насечения бряг”.Алорет де Мар е „Лас Вегас” на Коста Брава и „ас” на туризма в района. Тосса де Мар е един от най-северните и най-забележителни курорти на Коста Брава. На 40-на километра от него и на 100 км. северно от Барселона е град Жирона, където се намира къщата-музей на Салвадор Дали. Тук са събрани творби от всички периоди и методи на изразяване на великия художник, дори бижутерийната му поредица.
В Коста Брава е разположен забележителният природен парк Монсерат. В ръкавите на скалистия масив се намира манастирски комплекс, посветен на Патрона на Каталуня.Богородица от Монсерат. Освен природен парк и свято място, монсерат е и музей с картини от Ел Греко, Пикасо, Дали, с богата библиотека и училище за хорово пеене.
Най-зеленият остров в Средиземно море, с най-широката плажна ивица е Палма де Майорка. В Бискайския залив е един от най-старите курорти в Испания.Сан Себастиян /175 хил.жители/, известен с ежегодния си международен кинофестивал.
Планините на Испания-Пиренеите, Кантабрийската верига, масивите около Мадрид с красотите си , с възможностите за алпинизъм и удобствата на модерни планински курорти привличат много туристи.
Не секва целогодишния поток от туристи от всички краища на света и на Балеарските острови в Средиземно море и на Канарските острови край западния африкански бряг, особено привлекателни с мекия си климат, прекрасни плажове и живописни курортни селища.
В Испания съществуват и стотина Парадорес наспоналес-стари замъци и дворци, реставрирании превърнати в държавни хотели. Първият парадор е открит още през 1928 год. По инициатива на тогавашния комисар по туризма, маркиз Де ла Вега Инклан.
Парадорес се намират в красиви живописни местности в почти всички испански провинции, близо до важни пътища и исторически градове. При прекрасни условия за подслон и храна на умерени цени те са достъпни за туристите. Създадени са с цел да бъдат реставрирани и поддържани ценни сгради-паметници от миналото, които да запознаят посетителите с част от дългата история и богатата култура на страната. В същото време тези уникални хотели, каквито няма в друга страна, са образци на добрата организация и изрядното обслужване, с които се отличава туризмът в Испания.

Исландия

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Исландия има площ 103 хил. кв. км. и е разположена на остров Исландия в Северната част на Атлантическия океан. Бреговата й линия е 6 070км. Преобладават вулканските плата на височина 400-800м., над които се издигат множество действащи и затихнали вулкани. Характерни са множеството термални извори и зейзери.Горещите извори са около 7000.Климатът е субарктичен и морски, валежите–между 500-2000мм. Ледниците заемат 11,5% от площта на страната.

НАСЕЛЕНИЕ
Неселението е 275хил. д., като 99% са исландците.Естественият прираст е висок-6. Почти всички исландци са християни.Официален език е исландският.

Рейкявик е столица и най-голям град в страната-110хил. д. Други по значими градове са Копавогур(22хил. д.), Хафнарфьордур, Акурейри и др.

През 874г. на острова идват първите заселници-Норвежците, които основават държавата. По късно Исландия е владение на датския крал, а на 17 юни 1944г. провезгласява независимостта си.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО
Страната е перламентарна република начело с президент,избиран за 4 години. Парламентът се състой от 63 депутати, избирани за 4 години.

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА
Паричната единица е исландска крона=100ейре.

СТОПАНСТВО
Основа на стопанството е риболовът и рибопреработването. Риболовният флот е с над 1000 кораба. Произвежда се алуминий, феросилиций, цимент и др. В страната има предприятия за ремонт и строителство на риболовни кораби. Страната разполага с големи водни и геоенергоресурси. Развива се и овцевъдството и млечното животновъдство. Жп линии няма. Международно летище има в Рейкявик. ООП на глава от населението е висок- 29 540$.

Страната е член на множество международни политически, военни, икономически и други организации като ООН, НАТО, ЮНЕСКО, ФАО, Г-24, Съвета на Европа, ИНТЕРСАТ, ИНТЕРПОЛ, Европейската Асоциация за Свободна Търговия, Световната Здравна Организация, Световната Банка за Възстановяване и Развитие, Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа и др.

ТУРИЗЪМ
Има добре развита инфраструктура за туризъм. Годишно страната се посещава от 250 хил. туристи. Общите приходи от туризма възлизат на повече от $ 310’000’000 или 4 % от БВП.

Туристи от Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Хонг Конг, Сингапур и др. могат да посещават страната безвизово. Туристическите посещения са за максимум 3 месеца, а нарушителите биват принудително екстрадирани.
Държавата се старае да стимулира развитието на туризма и да го оптимизира.

За остров Исландия е характерен вулканичен пейзаж от изгаснали вулканични конуси и действащи вулкани. Островът е една от най-големите вулканична области на земята. Има 200 вулкана, от които 40 действащи.

СЪРТСИ
Вулканът Съртси е един от най-големите вулкани на остров Исландия. Висок е 150 метра и има площ 2.5 кв. км.(повече от площта на Монако). Последното му изригване е било през 1967.

ВАТНАЙОКУЛ
Мощни ледници покриват цели планински масиви, най-голям от които е Ватнайокул с площ 8 420 кв. км.(близо 1/12 от територията на страната). Този ледник е необикновен не само с размерите си, но и това, че под леда, а и понякога сред него, има горещи езера и вулкански кратери, от които изтича лава. Най-дълбокото езеро в ледника е дълбоко 488 м. и е покрито с ледена покривка дебела около 200 м. Тя се затопля отдолу от горещите води на езерото и част от нея се топи.Водата от разтопения лед заема по-голяма площ от леда и периодично избива изпод ледената шапка. Този мощен изблик помита всичко по пътя си, включително ледени блокове, високи над 20 м. Средната дебелина на леда е 900м. Най-големият вулкан образуван от ледника е Гримсвьотн (Grimsvцtn). Периодическите му изригвания създават реки и езера, които изтичат между ледовете и предизвикват наводнения, порои и свличане на земни маси, причинявйки големи щети. Подобни бедствия стават средно веднъж на 5-6 години.

ГУЛФОС
Гулфос е едно от най-посещаваните от туристи места в Исландия. Районът е известен със своите природни феномени и исторически забележителности. Гулфос е двустранен водопад, чиято падаща вода при силна слънчева светлина представлява поразителна гледка. Наблизо е и Хаукадалур (Haukadalur) – едно от най-южните места за посещение в страната.

ГЕЙСИР
На запад от Гулфос се намира Гейсир – област, събрала най-хубавите образци за горещи извори, бликащи от земята. Струята вода изригва на височина 20 m на всеки 3 минути. Стори Гейсир(Големият бяс) също е много популярен. От неговото име произлиза и думата гейзер, която на исландски означава яростен,беснеещ. Гейзерът също е посещаван от хиляди туристи всяка година.

СИНЯТА ЛАГУНА
Синята лагуна е друг район, осеян с термални извори. Развива се както рекреационен, така и лечебен туризъм. Къпането в горещите води е известно със своите уникални лечебни свойства. Посещението на древния Хафнир, където се намира аквариум с представители на различните видове риби и ракообразни, обитаващи крайбрежията на Исландия е за препоръчване на туристите.

МУВАТЪН
Муватън, в североизточна Исландия се смята за едно от природните чудеса на света. Намира се на около 50км. на изток от Акурейри. Toва е изключителнo красива област, в която освен термални извори и гейзери има и няколко красиви малки езера, обитавани от различни животни. Тук се намира и много известният на всички туристи птичи базар. Климатът в областта е особен- по-топъл от този в останалите части от острова. Районът е много удобен за туристите, които обичат да спят под открито небе. В близост се намират кратерът на вулкана Хверфел, няколко ледени пещери и националният парк с невъзможното име Йокулсаргльофул. Разположен е източно от град Хусавик и е най-новият резерват в Исландия, смятан за исландския Гранд Каньон. Паркът изобилства с буйна растителност, интересни земни и скални форми и пещери. Тук се намират ледените пещери Кверкфьол.

СТРОКЪР И ЗЛАТНИЯТ ВОДОПАД
Екскурзията до Златния пръстен е една от най-популярните сред туристическите маршрути, включваща посещение на Националния парк, района на гейзерите- Строккър, Златния водопад и мн. др. Те са едниот най-красивите в Исландия. Гейзерът Строккър е голяма туристическа атракция. Намира се на 80км. източно от столицата на страната. На всеки 4-10минути синьозеленикава вряща вода на езерце с диаметър около 3 м. започва да клокочи, да се надига и издува като балон. Скоро водният мехур се пръсва и към небето с фучене и рев полита гигантска струя от свистяща пара и вряща вода на височина повече от 22 м. След секунди парата уляга, водата се успокоява и гейзерът притихва. Хиляди туристи всяка година се възхищават на този прекрасен природен феномен.

Исландия разполага и с множество минерални извори и изригващи гейзери, които целогодишно привличат множество туристи. Благодарение на горещите извори в студена Исландия се отглеждат банани, зеленчуци, грозде ,лимони, орхидеи, рози и др. Тези извори се използват и за отопление на жилищни сгради.

Изригаването на вулкан през 1875 г. става причина за образуването на пещерата Аскя – студено, ветровито, неприветливо място – жив пример за съзидателната сила на природата.

ХЕЛГАФЕЛ
В централната част на страната се намира Хелгафел (Helgafell), свещена планина, известна от исландската история и литература. Всъщност това е един хълм, висок само 73 m, подходящ за планинско катерене. Името Керлингарскаро (Kerlingskaro) означава “прохода на вещицата”. Според легендата това зловещо и мистериозно място било обитавано от жена-джудже преди нейното превръщане в каменна статуя. Наблизо се намира езеро, в което според местните вярвания жената е ловила риба. В началото на XIX век местни обитатели разказвали за създания, подобни на тези от Лох Нес. Въпреки страховитите легенди, туристи–смелчаци организират легери и разглеждат околностите. Автобусите между Рейкявик и Стикишолмур минават през това дефиле.

Исландия е една скъпа дестинация. За хората със средни финансови възможности цените в хотелите и ресторантите са високи. Настаняването в евтините хотели е между $20 и $50, а във скъпите надвишава $100-110. Средно богатите туристи харчат по $20-30 на ден в страната.

Освен красивата природа Исландия е привлекателна за туристите и с изключително чистия си въздух. Исландските градове привличат туристите и с добре устроените си улици и спокойни градове- това, което рядко се среща в комбинация в Западна Европа.

РЕЙКЯВИК
Град Рейкявик е най-северната столица в света, а също и най-голямото риболовно пристанище в Исландия. Р. е една от най-новите столици в Европа-от края на 19ти век. Разположен е в югозападната част на страната на адриатическото крайбрежие и е основен културен, икономически, промишлен и търговски център на страната. Въпреки че в превод името на града се превежда “Градът на пушеците”, Рейкявик е една от най-чистите столици в света благодарение на непрекъснатите ветрове. Градът се обслужва от международното летище в Кефлавик. Рейкявик е същевременно интересен и старинен, но и модерен град. Водата от геотермалните извори се използва за отопление на повечето жилища в столицата, а също и за промишлени нужди. Промишлеността включва корабостроене, металообработка, консервна промишленост, производство на облекла, оцветители, печатарски материали. Първите заселвания на мястото, където днес се намира града се смята, че са извършени от викингите през 874 г. Градът официално става столица на страната през 1920 г.

В световната политика Рейкявик е известен със състоялата се именно тук историческа среща през 1986 г. между президентите на СССР – Михаил Горбачов и на САЩ – Джордж Буш, на която се счита, че “студената война” е погребана завинаги.

Интерес предизвикват и сградата на Исландския университет (1911 г.), Музикалната Консерватория, построена през 1930 г., сградата на Алтинга, Лутеранската катедрала, Националната Библиотека, Националния Архив и Националния Театър. Други забележителности на града са: ботаническата градина, парк за отдих, а също и редица музеи, посветени на делото на известни исландски артисти.

В старата част на града, намираща се в сърцето на Рейкявик, освен множеството интересни паркове, езера, магазини, различни музеи и др. се намира и Националният музей. В него се съхраняват множество културни и религиозни ценности, както и военни оръжия и оръжия на труда използвани от заселниците на острова. Много изветна е запазена църковна врата, датираща от 1200г., на която е изобразена скандинавска битка. Много интересни са и запазените старинни риболовни лодки.

Непосредствено зад Националният исторически музей се намира института “Арни Магнусон”, където се съдържат пожълтели томове с древни романи. В сградата се намира известната колекция от работи, включваща Ланднамабок (Landnamabok) и Сага за Нялс (Njals Saga).

Модерната част от града e на изток от Старата и включва няколко световно известни туристически забележителности. Най- известна е впечатляващата църква, кръстена на най- известният исландски поет Халг. Питурсон. Сградата наподопява планина от лава и има изключително интересна архитектура. Достроена е през 1974г. Туристите могат да се възхитят на интериора й и след това с аснсьор да се изкачат до върха на църквата, който се намира на 76м. височина. Оттам се открива величествена гладка на града и част от околностите. Друга забележителност е статуята на Леиф Ериксон, наричан “Сина на Исландия”.

“Вулканично шоу” също е място, което не е за пропускане. Този театър изобразява вулканът, над който живеят исландците. Тук могат да бъдат видяни някои от най-големите вулканични изригвания в страната, включително и носителят на много награди филм за раждането на Съртси (1963г.). В тази част от града има и множество музеи на известни исландски художници.

Около Старата част от града има много кафенета и заведения за бърза закуска. Има няколко кина (прожекциите са на оригиналните си езици със субтитри на исландски), опери, театри, много заведения за нощен живот и др.

Рейкявик се нарича “град без пушеци” и се слави с изключителната си чистота. Едни от най-привлекателните забележителности в града са изключително добре оредените улици. Според проучвания на Discovery channel централнатра улица “Лаугавегур” е сред 10 най-скъпи улици в света. В класацията са включени улици като “Шанз Елизе” (Париж), ”Монтенаполеоне”(Милано), “Бонд Стриит” (Лондон), “Родео Драйв”(Бевърли Хилс), “Банхофштрасе”(Цюрих) и др.

Управителите на Рейкявик са разбрали за важното значение на рекламата на туристическите обекти и й отделят сериозни средства.

АКУРЕЙРИ
Акурейри е град, разположен на северното крайбрежие на Исландия. В близост до него се намират езерото Миватн и водопада Гулфос – удивително красиво и живописно място на острова. Популярен туристически маршрут е изкачването на кратера на вулкана Граубок, от върха на който се открива прекрасен изглед. Град Акурейри играе важна роля в областта на търговията, комуникациите, туризма, зимните спортове, културата и образованието.

ИСАФЕДУР
В северо-западната част на Исландия най-големия град е Исафедур. Той е рибарски град, а също така и културен и образователен център.

КЕФЛАВИК
В близост до Рейкявик са град Кефлавик, който освен с летището си е известен също като риболовно пристанище. На другия край на залива е разположен Акранес – също риболовен център и мястото, където е построен единствения циментов завод в страната.

СЕЛФОС
В плодородната южна част на острова се намират 4 града от селски тип, най-важния, от които е Селфос – център на търговията и производството на селскостопанска продукция и различни млечни продукти.

НЕСКАУПСТАДУР
Източното крайбрежие е по-рядко населено дори от северното. Най-големият град, разположен на брега, осеян с фиорди е Нескаупстадур. А град Игилстадир, намиращ се по-навътре от брега, е административен център.

Най-големият национален празник е Деня на Независимостта (17 юни), колоритен фестивал с музика и танци по улиците и всеобщо веселие. Други празници са Сьоманадагурин (Sjomannadagurinn) през първата седмица на юни, посветен на моряците. Провеждат се състезания по плуване, теглене на въже и морско спасяване Сумардагурин (Sumardagurinn) – на третия четвъртък на април,е празник, посветен на настъпването на лятото, Мидсамър (Midsummer) е на 24 юни. От местните карнавали заслужава да се отбележи Пьодхатио (Pjodhatio) в град Вестманаяр през август, празнуван всяка година с огромни лагерни огньове, спане на открито, песни, танци, преяждане и прекомерна употреба на алкохол. По време на тези празници повечето туристически атракции са затворени.

Добри условия за каране на ски има в близост до Рейкявик, Акурейри Блафьол за спускане с шейна по ледника Лангйокул , плаване със сал по река Хвита (Бялата река), които са изключително привлекателни за туристите. Разплеждането на пещери и язденето на кон също са популярни туристически занимания дори в Исландия, но най-известно може би е плуването в горещите води на изворите. Турнирът по голф в Акурейри придобива световна известност, привличайки любители и професионалисти от цял свят.

Всяка година на 31 август туристическия сезон се закрива. Някой позакъснял посетител би се натъкнал на затворени хотели, пансиони, общежития и би се разочаровал, че най-големите атракции на практика са недостъпни дори през септември. Сякаш цялата страна, с изключение на столицата, заспива зимен сън. Туристите все още трябва да се съобразяват с този факт, въпреки че според прогнозите това ще се промени в близко бъдеще.

В последно време исландската икономика е разклатена: квотите за рибилов намаляват, безработицата нараства, а кроната се обезценява. Това има отрицателни последици върху туризма на страната. Конфликтът между природозащитните организации и исландското правителство по отношение на лова на китове се засилва.

Интересно е да се отбележи, че през 2000 г. правителството сключва безпрецедентен договор с корпорацията deCODE Genetics, който й позволява достъп до детайлна генетична информация и ДНК кодовете на населението. Този относително хомогенен генетичен материал на синеоките и русокоси потомци на някогашните викинги обещава да осигури големи разкрития относно наследствените болести, а също и постоянни приходи за страната.

Ирландия

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Ирландия има площ 70,28хил.кв.км. и заема голяма част от остров Ирландия. На север граничи с Великобритания-412км. и има брегова линия –3172км.Източните брегове са ниски, слабо нарязани, а западните- нарязани от дълбоки заливи. Най-високата точка е връх Карантуйл –1041м. Климатът е умернен и океански. Реките са пълноводни има много езера и блата.

Ирландия е наричан още “зеленият остров”. Отличава се предимно с хълмист релеф, типичен океански климат, обширни вечнозелени естествени пасища, които са изключително приятно място за любителите на рекреационния туризъм.

Океанският бряг на Ирландия е пълен с обаяние. “Няма по грандиозен бряг от този на Ирландия откъм неговите стръмни скални откоси, надвиснали над това диво море.”(А. Сиегфриит).

НАСЕЛЕНИЕ
Населението на страната е 3 800млн. д., като над 98% от него са ирландци.Християните са повече от 99%. Извън страната живеят около 4млн. ирландци.

Столица на страната е град Дъблин-1 010хил. ж..Други по големи градове са Корк, Лимерик, Голуей, Слайго и др.

От 1919г. е независима страна, когато се освобождава от Кралство Англия.
ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО
Ирландия е парламентарна република, начело с президент избиран за 7 години. Изпълнителната власт са осъществява от правителство, начело с министър-претседател. Разделена е на 26 графства.

СТОПАНСТВО
Ирландия е развита индустриално-аграрна страна. Разполага с находища на торф, олово, цинк, сребро и др. Развити са електрониката, машиностроенето, химическата и др. промишлености. 70% от продукцията на животновъдството се изнася. Растениевъдството също е добре развито. Главни морски пристанища са Дъблин, Корк, Голуей и др. ООП на глава от населението е 21 470$.

Членка е на Европейския съюз, което е изключително важно за стопанството й. Паричната единица е евро.

ТУРИЗЪМ
Годишно страната се посещава от 6млн. туристи.

Туристите посетили Ирландия казват, ако човек веднъж е бил там той никога няма да забрави страната. Ирландия е страната на фейте и великолепната природа. Безкрайни красиви поля, живописна брегова линия са само част от неизмеримата красота на страната. Посетителите и я наричат и остров “на съкровищата”. Ирландците се славят като едни от най-дружелюбните и общителните хора не само в Европа, но и в света.

За туристите от страните от Европейския съюз и повечето западноевропейски страни не са необходими визи (основният поток от туристи в страната е именно от държавите в този регион). Родените във Великобритания и Северна Ирландия могат да влизат в страната дори без паспорти. За туристите рискът от туристически атентати и различни видове болести е почти нулев.

Времето е най-топло между Юли и Август и часовете, в които е ден преобладават. В този период туристическите потоци са най-големи, цените на туристическите услуги- най-високи, а стаите в луксозните хотелите и в тези със средно качесво-наети. По време на зимните месеци туристите са много по-малко, а цените- по-ниски. В този период повечето турисически атракции са затворени, времето е лошо , а дните- по-къси. Посетителите на Ирландия през Юни и Септември са повече отколкото тези през зиманта. Част от туристическите атракции работят, времето е сравнително добро, цените са ниски, всички хотели работят и не са претъпкани, както е през летните месеци.

Въпреки северното й разположение климатът на Ирландия е много различен от този на други страни раположени на същите географски ширини. Влияние оказва най-топлото морко течение на земята- Гълфстриим(интересно е да се отбележи, че то пренася 25пъти повече вода отколкото всички реки на земното кълбо взети заедно). Благодарение на него средногодишната температура на въздуха в страната е с 15wC по-висока от нормалната температура за тези географски ширини. В редки случай дори температурата достига до 30wC. Неприятен факт за туристите е, че в страната много често вали дъжд. Освен това най-обилните дъждове обикновенно падат в местата, където природата е най-живописна, Като например около Керри, където вали повече от 270 дни в годината. През това време туристите посещават “пъбовете”(кръчмите).

Ирландските пейзажи и преобладаващата част от флората, на която се наслаждават туристите днес са почти изцяло резултат на антропогенна дейност. Едва един % от местните дъбови гори, които изцяло са покривали териториите на страната в миналото, са запазени до днес. На тяхно място са зесадени главно борови гори. И въпреки това природата на Ирландия е съомяла да запази неоспоримата си красота. Най-често срещаните бозайници са лисици и язовци, последните много рядко се срещат в държави с такива географските ширини.

Около традиционните национлни празници туристическите потоци също нарастват. През Февруари такъв ден е Дъблинският интернационален филмов фестивал. На 17 Май е националният празник денят на Свети Патрик, през Юни в Листоуел е националният празник на писателите, като по същото време е празникът на Джаза&Блуса. През Август има специани дни на така нареченото “неограничено пиене”. По време на Коледните празници туристическите потоци също нарастват. По площадите се събират хиляди хора от страната и чужбина и се наслаждават на изпълненията на известни ирландски певци, музиканти, танцьори, спортисти и др.

Разхоките сред живописната природа на страната са една от любимите атракции за туристите. В сраната има много алеи паркове и др. зелени площи, който са прекрасно място за релаксация. Най-живописни са “Kerry way”, “Beara way” , “Ulster way” , “Wicklow way” и др. Любителите на природните красоти могат да им се наслаждават както по крайбрежието, така и във вътрешността на страната.

Друг чудесен начин да се откъснат от всекидневното напрежение и проблеми е колоезденето сред невероятно красивата природа на Ирландия. Има и добри условия за любителите на планинското колоездене. Специални алеи за колоездене има в цялата страна, а в хълмистите части има чудесни условия за любителите на планинското колоездене, за което най-добри са условита в планината Гейбриъл(407м.), на полуостров Беара, “Хънггри Хил”, близо до Уестпорт и др.

Ирландия е известна и с риболова. Всяка година хиляди туристи посещават страната именно заради този отрасъл. Ловят се разнообразни видове речни и морси видове риба. За сьонгата и пастървата е необходимо специално разрешение. Бреговата линия от 5630км. е и чудесно условие за развитието на водни спортове. Един от най-популярните е сърфинга. Най-добри са условия за практикуването му има около град Слаиго, около полуостровите Кесългрегори и Мизен Хед и др. Западният бряг предлага едни от най-добрите условия в Европа за любителите на гмуркането. Хиляди европейски туристи всяка година посещават страната само, за да се насладят на подвоните и красоти. Най-красив е подводният свят около заливите Бантри и Дунманус в провинцията Корк и в провинцията Уексфорд. Ветроходството също е приоритетен отрасъл с дълги традиции. Ирландия разполага с над 130 яхти. Най-добри са условията на север и юг от Дъблин, около Корк и полуостров Дингъл, в езерата Лох Гил, Лох Дерг и др.

Голямо е културното богатство на страната. Музикалната група U2 се е превърнала в икона в световната музика, спечелила е множество музикални награди. Днес на въпроса какво е първото нещо, което се сещат когато чуят за Ирландия повечето хора назовават именно името на групата. Много туристи посещават страната само, за да посетят концерт на U2 или на другата най-добра “реклама” на Ирландия- световноизвестната група “Lords of the dance”. Островната страна е дала на света и много известни писатели -Бърнард Шоу, Оскар Уайлд, Емили Бронте, Джеимс Джоис, Самуел Бекет са само част от имената, които прославят страната и до днес. Ирландия е известна и със светоно-известните си филмови режисьори.

Ирландската фолк музика е нещо, на което никой турист не бива да пропуска да се наслади при посещение на страната. Това е като човек да отиде в азиятския град Тайпе(столицата на Тайван) и да не види най-високата сграда на света-508метров небостъргач.
Повечето традиционни ирландцки песни са в акомпанимент на цигулка, калаена свирка, ирландска гайда и барабани от козя кожа. В почти всеки град има кръчма, в която се свири традиционна ирландска музика.

Ирландските традиционни ястия също са изключително вкусни. Обикновенно основната съставка в тях е месото-най-често говеждото, агнешкото и свинското месо. Традиционните ирландски хлебчета и кифлички също са изключително вкусни.
Любими на туристите са и ястията с бекон и зеле. Ирландското уиски също е едно от най-добрите в Европа. Неписан закон е в ирландка кръчма никога да не се поръчва Шотландско уиски.

ДЪБЛИН
Град Дъблин е столица на републиката, градът с най-голямото население, най-големият по площ и най-космополитният в страната. Дъблин предизвиква интерес за туристите с красива архитектура, богата литературна култура и гостоприемни хора. Разположен е на река Лифли и от север и юг е ограден от планини. Повечето забележителностти са разположени южно от Лифли, която за разлика от повечето градски реки в страната е буйна и в нея има много риба. На юг от реката са разположени много солидни и същевременно красиви в архитектурно отношение сгради. Една от тях е сградата на Съда, построена от известния архитект Джеимс Гандън през 1922г.

Една от най-големите забележителностти в южната част е “Тринити”, построен от кралица Елизабет 1 през 1592г. (интересно е да се отбележи, че първият университет в света е “Сорбона” в Париж, открит през 1257). Тук се пази старинен ръкопис, датиращ от 800г., Това е една от най-старите книги в света. Шедьоварът се съхранява в една от библиотеките на университета. Друга впечатляваща сграда е Националната банка на Ирландия, която първоначално е построена, за да бъде парламент. Други забележителностти в тази част на града са катедралата на Свети Патрик и катедралата на Християнската църква.

Много красив е и дъблинският замък. Той представлява повече дворец отколкото укрепление и е построен от крал Джон през 1204г. Оттогава обаче е запазена само една кула. Една от най-старите части на града е лабиринтът от улици в областта Темпъл Бар, където днес има много ресторанти, пъбове и др. В Дъблин има много музеи, най-големият и най-забележителният от които е Националният Музей, в който се пазят реликви от много епохи, а най-старите датират от Бронзовата епоха. В Националната художествена галерия се съхраняват много ценни картини на италиански художници. Тук е разположен и дъблинския граждански музей и др. Точно в центъра на столицата има широка повече от осем хектара тревно пространство, което представлява красив парк.

Дъблин предлага на туристите широк диапазон от хотели, въпреки че за препоръчване е да се резервират стаи предварително, защото хотелите често са препълнени, особено между Юли и Август. Много хотели са концентрирани по улица О’Конел, северно от река Лифли, докато в южната част са разположени по-малко, но по-скъпи и по-чисти хотели. Около северният бряг на реката има много ресторанти, както за по-бедни, така и за богати. Около улица Темпъл бар има най-много ресторанти.

КОРК
Корк е вторият по-големина и население град в страната (180хил. жит.). Тук забележителностите са разнообразни и интересни, така че времето на туристите минава бързо. Градът има активен нощен живот. Центърът на града е разположен много красиво между два канала на река Лии. На север от реката е разположена много интересната историческа област Шандън. На юг от реката са разположени и Катедралата Свети Финбар и Коркският исторически музей, затвор от 19век, много църкви, бирени фабрики, параклиси и др.

Корк се гордее с културното си наследство. Много известни са една от най-големите и старите опери в Ирландия, галерията на изкуствата Крауфорт, замъкът Бларни, от където дори и най-претенциозните туристи излизат удовлтворени.

Корк е и чудесно място за любителите на ветроходството и гмуркането. Подводният свят около града е много красив.
Градът се намира на 5часа път с автобус от столицата Дъблин.

УАТЪРФОРТ
Уатърфорт е много красив архитектурно град, със средновекона обстановка-с градски стени, тесни улици и Нормандска кула(кулата Реджиналд). Но именно с тази си атмосфера предизвиква интерес у туристите. Повечето от улиците са от 18век. Тук се намира заседателна зала построена през 1788г. , в която има изключително красив старинен полилей. Друга забележителност са многото красиви малки църкви, най-красивата от които е катедралата Холи Тринити. Заедно с Дъблин Уатърфорт е най-важният и най-натовареният пристанищен град в Ирландия. Разположен е на река Суир, която се влива в морето чрез естуар, достатъчно дълбок, за да могат големи кораби да достигат до пристанищните кейове. Градът е разположен в североизточната част на страната и до него е изградена добра автобусна и влакова инфраструктура.

ГОЛУЕЙ
Голуей също е красив град с тесни улици, множество пъбове и прекрасна природа. Той е най-населеният(60хил.д.) и най-оживеният град по Западното крайбрежие и е административен център на Графство Голуей. Намира се по поречието не река Корриб. Много популярен е университета на града както и църквата на Свети Николас, която има много интересен пирамидален връх. Построена е през 1320г. и е най-голямата църква в Ирландия от времето на Средновековието. Тя има забележителни гробници. Каменният замък Линч също е една от забележителностите на града. Неговите останки всъщност са последните запазени крепостни стени около града. В града се провеждат много културни фестивали, които са важна част за развитието на туризма в областта- Джазовият фестивал през Април, Великденският фестивал на литературата, Фестивалът на изкуствата през Юли и др. Градът има и активен нощен живот.

Иран

ГЕОГРАФСК0 ПОЛОЖЕНИЕ
Иран(до 1935г. Персия) има площ 1648,0 хил.км.кв.(около пет пъти по-малка от тази на Съединените щати) и граничи с Ирак, Турция, Пакистан, Авганистан, Туркменистан, Азърбайджан и има брегова линия с Каспийско море от 315км. и с Индийския океан от 1795м. Голяма част от територията на стрната е заета от планини. Най-високата точка е връх Демавенд(5604м.). Климат-субтропичен,тропичен и континентален.

НАСЕЛЕНИЕ
Населението на страната е 66 130млн.д. Преобладава иранската група(74%). Официален език е персийският с арабска азбука. Повече от 98% от населеноето изповядва Исляма. Градското население е 62%.

Столица на Иран е град Техеран(6 760хил.ж.). Други по-големи градове са Мешхед(1 900хил.ж.), Исфахан(1 270хил.ж.), Тебриз, Ахвас, Керманшах и др.

ДЪРЖАВНО УСТРОИСТВО
Иран е ислямска република. Президентът оглавява министерския съвет и се избира за 4 години. Законодателният орган е еднопартиен парламент съставен от 270 депутати. Страната е разделена на 28 провинции.

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА-Един риал(IR)=100 динара.

СТОПАНСТВО
Иран е индустриално-аграрна страна. Най-важен отрасъл на икономиката е добивът на нефт(180млн.т. годишно) и газ (58млрд.куб.м. год.). Най-развити отрасли са химическата, хранително-вкусовата промишленост, нефтопреработването и др. Селското стопанство е изостанало. Приоритетни отрасли са и риболовът и износа на черен хайвер. Главни пристанища в Персийския залив са Хоремшир, Шапхур и др., а в Каспийско море-Ензели и др. Международни летища има в Техеран,Абадан, Шираз и Бендер Абаз. Общото обществено производство на глава от населението е 1 810$.

ТУРИЗЪМ
В страната има добри ресурси за развитието на туризма, но годишно страната се посещава от едва 150хил. туристи годишно. Това се дължи на икономическата и политическата обстановка в страната. Непрекъснати са теруристическите атентати и заплахите за такива. Никои турист не желае животът му да бъде застрашаван по време на отдиха си. И именно затова броя на туристите не отговаря на туристическите ресурси на страната. Единствено политически и икономически стабилни страни предизвикват интерес за световните туристи.

Иран наистина има какво да даде на световния туризъм. В страната има чудесни условия за развитие на планински, морски, културен и други видове рекреационен туризъм. Прекрасни са останките от древни градове и дворци, мавзолеи, джамии, исторически музеи и др. Бреговата линия на Иран е 4110км., което е много добра предпоставка за развитието на морския туризъм. Иран има предимно планински релеф, надморската височина достига до 5 604м. Условията са чудесни за развитието на планински туризъм. Най-големите планински вериги са Сабалан и Талеш, раположени в северозападната част на страната и Загрос(по западната граница). Североизточната част е по-бедна на туристически ресурси тъй като там се намират двете най-големи пустини в страната.

В Иран има няколко национални парка, около които обаче на места липсват огради, а и реинджърите са малко. В планината Елбрус са разположени най-обширните горски масиви в страната. Най-често срещаните животни са вълк, чакал, рисове, черни мечки и др. Голямо богатство за страната са Ореалският овен и червената овца.

Освен природни туристичеслки ресурси страната разполага и с множество културни такива. Първите заселници по днешните територии датират от 3000г. преди Христа. Запазени са останки от различни епохи, които са ценно културно наследство не само за Иран. Град Шуш в югозападната част на страната е една от най-старите градски останки в света. По-късно тук се заселва династията на Ачаемениан, която основава Персия-страната от която по късно се формира Иран. Ценни реликви са запазени в Персеполис, Исфахан,Техеран и др. градове. Много интересна за туристите е архитектурата на много градове. Изключително интересни са гробницата на великият персииски цар Кир в Пасаргада от 6в. Пр. Н. Е., дворецът в Ктезифон от 6в. и др.

Визата е задължителна за обсолютно всички чуждестранни туристи. Проблеми с изваждането й обикновенно имат словенците, македонците, турските и японските туристи, поради стари вражди на Иран с тези страни. Услоията, на които трябва да отговарят туристите са неточни, а цените-високи. Вепреки това, веднъж посетил страната туристът винаги остава възхитен от красотата й.

Най-благоприятно е времето за посетителите от средата на Април до началото на Юни, както и от края на Септември до началото на Ноември. По този начин те избягват студените зими, особено в северните части на страната и топлите лета, в които температурата надхвърля 40wC. Много хора предпочитат да посещават страната по време на големите ислямски празници(особено Рамадан). Недостатък по време на празниците е обаче, че повечето от ресторантите са затворени. Много туристи идват и на празниците на рожденната дата на Мохамед.

Любителите на планинския туризъм със сигурност няма да останат разочаровани. Сред иранските туристи скитуризма се практикува от по-заможните, докато за чуждестранноте Иран е една от най-евтините ски-дестинации в света. В Шемшак, намиращ се само на няколко часа път от столицата Техеран, има много дорби условия за ски-спускания, докато център на ски бягането е Калардашт. Освен отличните условия за карането на ски, условията са чудеслни и за туристите, практикуващи планинско и скално катерене.

ДЕМАВЕНД
По почти всички сухоземни и морси граници на страната стоят сякаш като стража сурови планини и непристъпни върхове. Най-известният и най-високият от тях е Демавен(5 604м.), чиито огромен снежен конус всъщност е слабо активен вулкан. Той е най-високият връх в планинската верига Елбрус, която минава на юг от Каспийско море и пресича Северен Иран. Дамевенд е голямо предизвикателство за катерачите.
Името на планината често се споменава в местните легенди, а някои смятат, че след Великия потоп именно тук е заседнал Ноевия ковчег. Северните склонове са гъсто обрасли с гори, предимно дъбови и брезови. Южните са почти пустинни, поради недостатъчните валежи(само 200-500мм. годишно). В миналото планините Елбрус са били обитавани от тигри, които днес са почти изчезнали. В района обаче все още се срещат снежният леопард и снежният барс, които са изключително богатство за страната.

ГАР ПАРАУ
Гар Парау е най-дълбоката пещера в Азия-дълбока е 571м. Намира се в планината Загрос в Югозападен Иран. Открита и излседвана е през 1971-1972г. от британски спелеолози. Те установили, че единсвеният начин да се влезе в пещерата е през кошмарно тесен ключообразен коридор(30-180см.). Пещерата е чудесно място за търсачите на силни усещания.

Със морският туризъм особено за мюсюлманите има много проблеми. Плуването и къпането не са от най-приятните занимания за тях, защото те трябва да го правят с традиционния “хеджаб”, и да крият лицата си. Има разбира се и плувни басейни, които тези сегрегационни правила не важът.

КАСПИЙСКО МОРЕ
По каспийското крайбрежие плажовете са малко, повечето частни и много скъпи. То обаче е известно с това, че е най-големият вътрешен басейн в света. С територия от 371 800кв.км. то е по-голямо от Германия, колкото Япония и 1.5 пъти по-голямо от общата площ на големите американски езера. Около 2/5 от територията му се намира в Иран. Повърхността му непрекъснато се снижава и морето губи от водите си. Това не се дължи толкова на климатичните особености, колкото на антропогенната дейност-построяването на язовири, отклоняване на реки и др(Каспийско море е безотточно езеро). В следствие на този спад в залива Черната паст се е образувало уникално природно явление-морски водопад.

За разлика от слабо развития морси туризъм около Каспийско море, то е едно от най-добрите места за любителите на риболова. Големи са количествата от сьонга, есетра, спарид, кефал и др. Карането на водни ски са практикува най-много около Карай Дам и други реки и езера. Делтапланеризма също е популярен спорт, особено около Техеран и Амол.

ТЕХЕРАН
Град Техеран е столицата на Иран и най-големият и най-космополитният град в страната. Градът не е сред най-красивите столици в света и има много вътрешни проблеми- замърсяване, задръсвания, пренаселеност,лоша инфраструктура и дори и най-темпераментният туристически агент би имал трудности да го възхвали, макар че разполага с няколко много интересни туристически забележителностти. Техеран не разполага с много от ориенталският чар на други градове в района. Главните забележителностти са разпръснати по всички крайща на града, хотелите обаче са сравнително добри. Има много ресторанти и условият за практикуване на спорт са на добро ниво. Жителите на Техеран са приятелски настроени и много гостоприемни. Преобладаващата част от атракциите за туристите са музеи.

Първите заселници на града датират от Неолитната ера, но след това развитието на града е сравнително бавно и стихиино. От средата на 16век градът става център на Сафавидските крале и бързо се превръща от средно проспериращ търговски такъв в привлекателен, добре устроен град, на който много европейски посетители се възхищават и за който пишат книги. По това време в Техеран има много красиви паркове и градини отрупани с разноцветни цветя. Обявен е за столица на Персия през 1789г. от Ага Мохамед Кан, които шест години по късно е коронясан за шах на страната. Тогава градът достига разцвета на краотата си. По късно, по време на династията Гаиар, Техеран се развива с по-бавни темпове.

Бързите темпове на модернинизация на Техеран от 20те години на 20в. е една от основните причини за бързото нарастване на населението му в следващите години. Градът е електрифициран. Бързите темпове на урбанизация продължават и до днес. В наши дни дори и техеранците (да не говорим за туристите) често се изгубват в своя град.

Техеран се намира в подножието на планинската верига Елбрус(най-високата в страната и региона), която се намира на север от града. Техеранците я наричат “Северната звезда” на града. Една от най-известните забележителности на столицата е Националният исторически музей, където се съхраняват много ценни керамични реликлви и каменни фигури, както и резбарси изделия датиращи от 5в. Пр.Хр. Много то тях са от археологически разкопки около Персеполис, Шуш, Рей, и Туранг Тапей. Това се изключително ценни реликви не само за иранците, но и за цялото човечество. Музеят на Стъклото&Керамичните изделия също е много известна туристическа атракция. Той е един от най-забележителните в столицата. Известен е не само с експонатите си, но и с много красивата в архитектурно отношение сграда. В музеят Реза Аббази се съхраняват ценни картини, бижута и грънчарски изделия, датиращи от различни епохи. Различен от повечето други музей в града е музеят на Са’д Абад, който включва прекрасният Бял дворец на последният Шах на страната. Архитектурата тук е невероятна и много пищна. Много ценни древни бижута се съхраняват в музеят на Бижутата.

В центъра на града на площад Емам Комеини се намира огромен телефонен офис. Друга интересна забележителност на Техеран е така нареченият “случаен ориенталски пазар”, който е толкова голям, че практически представлява отделен град. Заслужава да се види и джамията на Емам Конеини, която има много красива архитектура, арменската катедрала Саркис, както и красивите техерански паркове и отрупаните с цветя градини.

Почти всички евтини хотели в столицата на Иран са в южната част на града, в радиус на около един км. от площад Емам Комеини. Тук се продават едни от най-вкусните кебапчета в страните от Ориента. Из града има и няклолко четири и пет звездни хотели, повечето от тях неодобни за достигане с градския транспорт. Международното летище е разположено на 10км. югозападно от центъра на града.

ПЕРСЕПОЛИС
Персеполис, наричан още ”Тронът на Жамшид”, е огромно и забележително място, посещавано от много туристи всяка година. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Персеполис е яростно опостошен от Алексндър Велики през 313г. Пр. Хр. (именно за това много често македонците имат големи проблеми с ваденето на визи за Иран). Това, което е Персеполис днес, е само една малка част от величественият дворец унищожен от Александър Македонски. Въпреки това Персеполис и днес е много важна туристическа атракция за туризма на Иран.Интересно е да се отбележи, че до 1930г. целият комплекс е покрит е прах и кал, когато е реставриран е превърнат в туристическа атракция. Архитектурата на двореца обаче е запазила великолепието си.

Едно от първите неща, които виждат посетителите е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи и красива дърворезба. Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители. При археологически разкопки тук е открито много злато и сребро, но се смята че голяма част е и заграбеното от Александът “не чак толкова” Великият, както го наричат иранците. Днес част от тези богатства се съхраняват в Националния историяески музей в столицата.. Най-голямата зала в Персеполис е Дворецът на 100-те колони, може би най-голямата зала строена по времето на династията на Акеамените, някога използвана от известният персииски цар Дарии 1 за тронна зала. Персеполис се намира на 57км. от Шираз, малко в страни от пътят за Исфахан и от Шираз(петия по големина град в страната) всекидневно пътуват автобуси и таксита за прекрасния камплекс.

ИСФАХАН
Исфахан е третият по големина град в Иран, извествен сред туристите с изключително красивата си архитектура. Сградите тук са покрити със интересни сини керемиди. Те заедно с величествените мостове контрастират перфектно на горещата и суха иранска природа около града. Исфахан е забележителност, която веднъж посетили туристите никога не забравят, не само заради архитектурните особености на града, но и заради релаксиращата му атмосфера. Това е идеалното място за разходки и откъсване от напрегнатото ежедневие и проблеми. Много са и красивите градини и паркове.

В града има много забележителности и дори туристите, които остават за по-дълго време тук не остават разочаровани. Най-посещавани са джамият на Емам Комейни-впечатляваща сграда покрита със сини керемиди, които са запазена марка за Исфахан; площадът Емам Комейни-един от най-големите градски площади в света и музеят&парк Чехел Сотун-построен през 17-ти век. Това е идеално място за пикник. Катедралата Ванк е арменска църква в Ираn, която също е любима туристическа атракция. Изключително приятна е атмосферата в кафенетата под прословутите исфахаски мостове.

Градът се намира на 400км. южно от столицата Техеран, с която Исфахан се свързва по въздух и суша. Автобусите до най-големия град в Иран и до Шираз обикновено пътуват през нощта(поради горещината), самолетите са целодневни. Автобуси пътуват всеки ден и до другите по-големи градове в страната, както и до Истанбул. Има проекти и за изграждането на линия за експресен влак до Техеран.

ШИРАЗ
През Средновековието Шираз е един от най-важните ислямски градове на само в Иран, а и в света. Градът е иранска столица по време на династията Занд(1747-1779г.), когато са построени или реставрирани повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много известни артисти, поети, философи. Градът е известен и със розите, виното и славейте.

Днес Шираз е важна туристическа дестинация и петият по големина град в страната. Привлекателни за туристите са джамиите , мовзолеите, градините и парковете. Шираз е много спокоен град с дружелюбни хора. Тук се намира един от най-известните университети в Иран. Сред най-известните забележителностти са градините и гробницата на Хафес, мавзолеят на Шах Черак(свещенно място за мюсюлманите), музеят Парс(съдържа ценни реликви от времето на динстията Занд) и прекрасната градина Ерам, където се намира и прекрсасният дворец Гайар.

В Шираз има много хотели, подходящи както за по-богатите посетители, така и за тези с по-скромни възможностти. Повечето са разположени близо и на основния булевард Занд. Кухнята в ресторантите също е отлична. Предлагат се както традиционни ирански ястия така и чуждестранни такива. Градът е разположен на 900км. южно от столицата Техеран и е чудесна начална или крайна точка за посещение на страната. Свързва се със по-големите градове в Иран и с други важни градове в региона както по суша така и по въздух. Международното летище се намира на 8км. югоизточно от центъра на града.

БАМ
Бам е изключително живописен град, които би накарал всеки австралиец да тъгува за дома, а палмите тук напомнят за пустинен оазис. Красивите антични сгради обаче са това, което прави града наистина специален. Някои от тях са построени през 12в, но повечрто датират от периода на династията Сафавид(1502-1722г.). Повече от 13 000д. живеели тук на площ от 6кв.км. до 1722г., когато градът е изоствен поради нашествито на афганистанци. По късно отново е заселван, но от 1930г. до сега е напълно безлюден. Това обаче не му пречи да бъде интересна туристическа атракция и дори това е благоприятно за запазването на античните сгради по дълго.

Няколко стръмни и тесни стълбища водят до върховете на глинените стени, които обграждат почти целия град. От върха са вижда извитата така наречена “ледена къща”, в която през зимата има огромни количества лед, който се разпопява през лятото и са превръща във вода за пиене. Вътрешната крепост, която също е много красива, е голяма част от вътрешността на града.
Бам се намира в югоизточната част на Иран- на 1260км. или на 21часа път със автобус, така че повечето туристи предпочитат полетът със самолет като средство за предвижване от столицата. Всяка седмица от Техеран има по два полета до античния град, а по време на туристическия сезон и по три. По-чести са автобусите до град Керман, който се намира на три часа път с автобус или такси от Бам.

Индонезия

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Индонезия е разположена на 17 508 острова от Малайския архипелаг и западната част от остров Нова Гвинея. Има брегова линия 27 400кв.км. Населени са 992, като най-големи са Ява,Суматра, Борнео, Нова Гвинея(западната част) и др.Площта е 1912,0 км. кв.(близо четири пъти по-голяма от тази на Испания и три пъти по-голяма от тази на Франция). Равнините и планините заемат почти еднаква площ. Най-висока точка е връх Джая-5 030м., има над 400 вулкана, от които 100 действащи. Климатът е екваториален, субекваториален и морски. Реките са къси и пълноводни. 65% от площта на Индонезия е покрита с влажни тропически гори.

НАСЕЛЕНИЕ
Населението е 224 784хил. ж.,като средната гъстота е 117,6д. на кв.км. Етническият състав е разнообразен(над 166 етнически групи), основно индонезийци, 84% от жителите изповядват исляма.
Столицата и най-голям град е Джакарта(9 160 хил. д.). Други по-големи градове са Сурабия, Бандунг, Медан, Семаранг и др.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО
Страната е разделена на 26 провинции. Индонезия е независима република от 1945г., кагато се освобождава от Холандия. Управлява се от президент, избиран за 5 години.

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА
Паричната единица е една индонезийска рупия=100 сен.
СТОПАНСТВО
За промишлеността е интересно да се отбележи, че страната е на второ място в света по производството на естествен каучук и палмово масло. Индонезия е един от големите износители на тютюн,тропическа дървесина,чай,кафе,риба и др. Добива се 90 млн.т. нефт,както и природен газ., калай, никел, въглища, мед, уран, злато, диаманти.

Най-важните пристанища са Джакарта,Сурабая,Паленбанг и др. Дължината на ж.п. линиите е 7хил.км. Международно летище има в Джакарта-Камайрон. Общото обществено производство на глава от населението е 600$

ТУРИЗЪМ
Индонезийските острови винаги са били предпочитана дестинация за туристи от цял свят с красивите си плажове, планини и вулкани. Тези природни красоти обаче често действат и като магнит за терористите. Не са рядкост случайте на религиозни разпри, туристически атентати, престралки, сегрегационни проблеми и др. Един от последните примери за това беше 12 Октомври 2002г., когато серия от бомбени взривове погуби живота на над 200 туриста, а още десетки бяха обявени за изчезнали. Именно това доведе до намаляване на туристическите потоци от западноевропейските страни през последните години.

Единствено икономически и политически стабилни страни са в състояние пълноценно да използват природните си даденности и да оптимизират туризма си. Правителството полага големи усилия в последните година и половина да стабилизира отрасъла и за този период туризмът в Индонезия се развива стабилно и с бързи темпове. Влагат се сериозни средства за реклама на туристическите дестинации.

Държавата е най-туристически развитата в района. Индонезия не случайно е наричан островът на приключенията! Годишно се посещава от 4млн. туристи, които носят $3млрд. приход. Най-много са туристи от Сингапур, Япония, Австрия, Тайван, Германия, Холандия, Англия и др.

Туристи от почти всички страни в света могат да престоят 60 дни без виза в Индонезия. Най-доброто време за посещение е между Май и Октомври, когато падат по-малко валежи и температурите на въздуха (над 30·) и водата са по-високи. Страната се посещава от по-малки потоци от туристи през останалата част от годината, но Индонезия като цяло е целегодишна туристическа дестинация. Големи потоци от австрлииски туристи има по време на Коледните празници както и дори по-голяма туристическа вълна от европейци по време на лятото в Европа. По време на Ислямския празник Рамадан хотелите са препълнени, а цените-космически.

Освен че има благоприятни условия за развитие на планински и морски туризъм, силно развит е и културният туризъм.

Културата на племената населяващи индонезииските острови Борнео (третият по големина на земята след Гренландия и Нова Гвинея), Папуа,Ниас, Флорес, Ириан Джаиа и мн. др. e уникална по рода си. На територията на държавата съжителстват стотици етнически групи, което предлага разнообразна микстура от традиции, митове, легенди, ястия и др., които представляват голям интерес за туристите от цял свят.

По време на многото културни празници на различните етнически групи Индонезия също предизвиква огромен интерес за туристите. Повечето от тържествата са пищни и много интересни. По време на тържествата за празника Галунган на остров Бали се смята, че дори Боговете слизат на земята и се присъединяват към тържествата. Тържествата около Нова година на остров Бали са много интересни и атрактивни. По време на великденските празници на остров Ларантука се провеждат двубои с камшици. Също по много атрактивен начин празнуват и етническите групи на остров Сулавеси, особено между Август и Октомври. Всички тези културни различия на отделните острови са изключително благоприятни за развитието на туризма.

В Индонезия има хиляди параклиси и малки църкви, които също са туристическа атракция. Интересно е да се отбележи, че религиозният знак на тях е същият пречупен кръст, който А. Хитлер също използва като символ по време на Втората С-на Война.

В Индонезия са говорят повече от 300 езика, показател по който страната може да се сравнява единствено с Индия.

Много индонезииски ястия са взаимствани от Китай, но страната също се слави сред туристите и с неповторимита си национална кухня. Морски деликатеси, разнообразни тропически плодове и един от най-вкусните видове ориз са само част от ястията, които не са за пропускане.

Тук са разположени някои от най-известните вулкани в света. Керинчи е най-високият вулкан в югоизточна Азиа-3805м.. В страната има още три вулкана с височина над 3430 м-Ринджани, Семеру и Латимоджонг. Планините в страната се изключително подходящи за любителите на планинското катерене. Повечето от тях са обявени за национални паркове. Природата тук е изключително живописна.

На остров Ява, на който живее около 50% от населението на страната,се намират 120 вулкана. От тях 27 са действащи. Ява е най-вулканичната област на земята. Най-величествен от тях е вулканът Семеру-3676. Изключително атрактивен е за туристите от цял свят.

Разнообразният растителен и животински свят също е предпоставка за развитието на туризма. Тук се среща най-малката маймуна на земята-Тарсиус, едни от най-големите влечуги на планетата, множество интересни костенурки (някои от които тежат повече от 550 кг.) и мн. др. В страната има няколко природни резервата. Туристически интерес предизвикват тези на островите Килимантан, Суматра, Ява и др.

Около 430 вида птици могат да се видят единствено в Индонезия и никаде другаде на планетата. Туристите се наслаждават на красивите пауни, някои редки видове гълъби, които снасят яйцата си в кратерите на вулкани, разнообразни папагали и др. Така наречената Птица на мира може да бъде видяна единствено на остров Батанта.

ЮДЖУНГ КУЛОН
Юджунг Кулон е един от най-големите национални паркове в Индонезия, а е и най-известният. Има площ 120,551 хектара. Разположен е в северозападната част на остров Ява и освен туристическа атракция представлява и голямо природно богатство. Негови обитатели са застрашен от изчезване вид носорог, които се срещат единствено на остров Ява, разнообразни бозайници, влечуги, птици, множество насекоми и мн. др. В него могат да се видят леопарди, гибони, рядки видове носорози, оранготази, тигри и др. Очаква се в близко бъдеще тук да бъдат открити много нoви видове насекоми, които досега са непознати на човешкия род. Обитатели на парка са над 310 вида животни. Заобикалящите парка рифове са богати на корали, раковини, разноцветни риби. Водата е топла и кристално чиста! Природата на и около острова е в пълна хармония!

РИНДЖАНИ
Планината Ринджани също е превърната в национален парк. Богатството от животни е голямо, но някои се срещат рядко, поради множеството буйни тропически гори. Красивата планина се явява преходна зона между флората и фауната на Югоизточна Азия и типичната такава за Австралия. Именно затова растенията и животните тук предизвикват голям интерес за туристите. Срещат се рядката маймуна Ебъни, дългоопашатият сив макак, други видове рядки маймуни, елени, диви прасета, леопарди, гепарди и др. както и редки и много красиви птици, като дългоопашати папагли, цибетки и др. Срещат се и специфични видове смокини. Освен това тези тропически гори са изключително важни за запазването на жизнения баланс на Земята.

ГУНУНГ МУЛУ
Националният парк Гунунг Мулу е една от многото изключително красиви туристически атракции в страната. Намира се изцяло на остров Борнео и е покрит с гъсти тропически гори.Тук се намират пещерите Мулу. Като общ обем те са едни от най-големите в света, с едни от най-високите и най-дългите пещерни коридори, с едни от най-дълбоките пещерни комини или както се изразяват изследователите с “най-много кубици липсващ варовик”. В пещерите са образувани множество причудливи варовикови обрарувания.

Тук се намира Саравак-пещерата с най-голямото в света вътрешно пространство. Тя е с дължина 700м., средна ширина 300м. и височина на свода 70м. В пещерата биха могли да се разположат 7 500 автобуса. Пещерата на елените(скалите пред входа й се осеяни с вкаменени еленски скали),също е огромна-широка е 174м. и е висока 120м. Това пространство би побрало 5 катедрали като лондонската “Сейнт Пол”.

В тези пещери съществуват удивителни и разнообразни форми на живот. Тук живеят огроми колонии прилепи,многобройни паяци-ловци, дебнещи скакалци чийто антени достигат дължина 46см. Пещерите са дом и на голям брой стоножки, хиляди бързолети, змии, дълги повече от 3.5м., с окраска от черно-бели ивици.

Като цяло националните паркове освен изключително красиви и привлекателни за туристите със свойте тропически гори са и изключително важни за запазването на жизнения баланс на Земята.

МОРСКО ДЪНО
Освен на земята туристите могат да се наслаждават и на красотата на морското дъно. Голямо богатство за страната са стотиците видове подводни обитатели. Разнообразието от корали разноцветни риби, рапани и др. е голямо. За любителите на гмуркането интерес представлява подводният свят около градовете Дераван, Сангалаки, Бунакен, Комодо,остров Бангай и др. Тези красиви и миролюбиви места могат да се посещават както с традиционната дървена индонезийска лодка,оборудвана с всичко необходимо, за да се гарантира сигурността на туристите; така също и със специално пригодени водолазни костюми. Важни международни летища за този подотрасъл на туризма има в Джакарта, Амбон, Макасар и на остров Бали.

Изключително красива е и морскта градина на остров Сулавеси. За сърф са подходящи условията около островите Бали и Суматра и много други по-малки острови. Идеални условия за уиндсърфинг има около стров Бали. Нова туристическа атракция е преминаването със сал на живописната река Аиунг на остров Бали.

На остров Суматра се провеждат сафарита, в които туристите се запознават с разнообразната и красива флора и фауна на Индонезия. Островите Килимантан и Джава също са известни със своите сафарита.

БРОМО, АГУНГ
Срастните любителите на скитуризма няма да останат разочаровани ако посетят страната –планината Бромо на остров Ява и Агунг на остров Бали предлагат чудесни условия и за тях.

Туристите могат да ползват както чекове така и пари в брой (за предпочитане са американските долари), като метод за разплажане в страната. Кредитни карти от почти всички видове се приемат в луксозните хотели, ресторанти и магазини, но не и за всекиднезни нужди. MasterCard и Visa са най-разпространените видове кредитни карти, които почти всяка банка приема.

Една нощувка в средно добър хотел струва от $6-20, а луксозните хотели- от $20-25 и нагоре. За едно хранене в хотелските ресторанти туристът плаща от $2 до $5, като в луксозите хотели и ресторанти- от $6 нагоре.

Даването на бакшиши в средно скъпите ресторанти не е традиция за Индонезия, но в луксозните такива е честа практика. Шофьорите на таксите, пиколата особено в по-скъпите хотели и гидовете също са свикнали да получават, понякога и по-големи бакшиши.

БАЛИ
Остров Бали се слави като един от най-живописните острови на Замята и е любима туристическа дестинция за туристи от цял свят. Природата тук е уникална по рода си. Има площ точно колкото Софийска котловина 1255кв. км., но приходите, които идват от туризъм от острова превишават 8пъти тези, спечелени в страна с разнообразни туристически ресурси като България и възлизат на около $11 млрд.

Красотата на острова се състой в тучни тропически гори, вулкани, които се извисяват до облаците и прекрасни плажове, които се мият от топлите водите на Индийския океан. Развива се целегодишен туризъм. Островът представлява един Рай, който обаче не се цени толкова много от местните, които дори нямат дума за Рай в езика си. Но за чуждестранните туристите островът е една от перлите на световния туризъм. Изключително популярен е както сред туристите от християнските страни ,така и сред тези от мюсюлманските и будистките страни. На острова има 11 хотела, които приличат на манастири. Те разполагат с огромни плувни басейни.
Тази красота обаче има и своите негативни последци. В последните години някои от най-силните в икономическо и военно отношение страни се опитват да присъединят острова към териториите си. Тези борби безспорно могат да имат само отрицателен ефект върху невероятната красота на това природно кътче.
Летището на острова Тембасар е много натоварено.

ЯВА
Ява е важен икономическият и политически център на индонезииският архипелаг. Представлява сравнително малък остров (има приблизително равна площ с тази на Англия) и има население 112млн. ж.-около 50% от цялото население на Индонезия. Островът има издължена и тясна форма. На него са разположени няколко вулканични планини, на които се развива дори ски туризмът-нещо необичайно за геогравските ширини на Индонезия. Интересна туристическа атракция на острова е джамията Истиклао-една от най-големите джамии не само в Азия, но и в света. Именно на този остров империята на династията Хинду достига своя зенит. От нея е останало и голямо културно наследство. Много интересни за туристите са и къщите в холандски стил.
През 15век ислямска вълна залива острова, смесва се с местните култури и именно затова днес тук съжителстват множество различни култури и етноси.

ЛОМБОК
Ломбок е място на непренаселени , красиви плажове и спокойна природа. Именно с това той също е една от предпочитаните дестинации в Индонезия. Тук се намира и грандиозният вулкан Ринджани, които е един от най-високите вулкани в района-3430м.

Друг много известен вулкан на острова е Ломбок (на чието име е кръстен и самият остров). Тридневното посещение на този вулканът е нещо, което не е за пропускане. Местните хора(Сасаксите) са предимно мюсюлмани. Сасакскинската култура е изключително интересна- театрални танци и обичаи, зрелищни ритуали и др. На острова има и останки от Балииска култура. Туристическият бизнес тук в по-голямата си част съшо се оправлява от балииците.

СУМАТРА
Друга интересна дестинация е остров Суматра. Тук изобилства от природни ресурси, дива природа, живописни реки, сходни с тези на Амазонка. Итерес за туристите представлява и интересната архитектура. Суматра е почти четири пъти по-голям от намиращия се в съседство остров Ява, но за разлика от това има четири пъти по-малко население от него. Докато е бил датска колония е изнасял големи количества масло, гума, кафе, пипер и др. Тези продукти и до днес са важно перо в износа на Индонезия. Суматра е дом на резлични видове етнически групи. Тук живеят дори канибали и различни видове “ловци на глави”. Смесицата между културни, природни и архитектурни забележителности нарежда острова сред най-посещаваните не само в страната , но и в региона.

КАЛИМАНТАН(БОРНЕО)
Калимантан е третият по големина остров в света-734хил. кв.км. площ, като част от Индонезия е голям дял от него- 540хил. кв.км. Островът е с изключително благоприятен за туризма релеф- по крайбрежието преобладава равниният и хълмист релеф, а в централната част- планинският- с надморска височина в индонезииската част над 2000м. Повече от 80% от територията е покрита с гори. Интерес за туристите от флората предизвикват фикусите, палмите, лианите и др., а от фауната- орангутаните, носорозите,леопардите, слоновете, влечугите и др. Остров Калимантан привлича туристите със спокойствието си и неповторимият си чар.

СУЛАВЕСИ
Остров Сулавеси се намира на изток от остров Калимантан. Площта му е 190хил.кв.км. На острова се развиват няколко вида туризъм благодарение на разнообразния му релеф. Най-високата му точка е на 3455м. Релефа е предимно с планински характер. Развива се и морски туризъм по крайбрежието, като температурата през лятото достига 26-28wC. На острова има много пълноводни реки и езера (Товути, Посо). Една от най-известните туристически атракции тук е морската градина, в която има различни редки животински видове. На острова се намират и хиляди декара екваториални гори и савани. Има и няколко изгаснали вулкана, които също се посещават от хиляди туристи от цял свят. Посетителите се налаждават и на красивите гейзерите. Много интересни за туристите тук са и траурните ритуали. Те продължават до пет дни. В тях има песни, танци и жертвопринушения.

ИРИАН ДЖАЯ
Най-западната част от Индонезия е остров Нова Гвинея-вторият по големина остров в света. Площта му е 829хил. кв.км. Около половината от остова е владение на Папуа Нова Гвинея, а другата половина- на Индонезия (западната част). Индонезииците наричат часта от острова , която е на тяха територия, Ириан Джая.Тук се намира най-високата точка на Индонезия-връх Джая(5 030м.) в Снежните планини. Малко са островите в света, на които има отлични условия за развитието както на планински, така и на морски туризъм, но Ириан Джая е именно такова място. В снежните планини са развива ски туризъм.
По крайбрежието темперетурите през лятото достигат 26-28wC. Условията са благоприятни за развитието на мoрски туризъм. Островът е уникален по рода си с това, че на него се срещат животни като крокодили, костенурки и растът бананови дървета, а в същото време вали и сняг в планинките райони. Именно тези климатични различия са предпоставка за развитието на целогодишен туризъм.

КОМОДО
Комодо е остров, принадлежащ изцяло на Индонезия. Намира се в югоизточната част на страната ,на изток от остров Ломбок. Комодо е един тих и спокоен остов, който привлича туриските както с природната си красота така и с животинските и растителни бидове, обитаващи морското дъно около него. На сушата се срещат редки животни-комодски варан(чието име идва именно от името на остова) и др. Голямо е разнообразието на миди, рапани, корали и други красиви и причудливи видове морски обитатели. Освен за туристите обичащи спокойствието и тишината, Комодо е и идеалното място за любителите на гмуркането.

ТИМОР
Тимор е остров, които се намира в югоизточната част на Индонезия, на изток от остов Комодо. Източната му част не е индонезииска(принадлежи на Източен Тимор). Индонезийската част има площ 19хил. кв.км. Надморската височина достига до 2900м. Срещат се редки животни като папагалът Какаду, крокодили,макаци и други видове редки животни, които благоприятстват развитието на туризма. Подводният свят около острова е изключително красив-подходящ е за любителите на гмуркането.

Египет

Официално име: Арабска Република Египет
Кратка форма: Египет
Официален език: Египетски
Столица: Кайро
Знаме: Египетският флаг е базиран на Пан-Арабски цветове и е подобен на флаговете на много други арабски страни. Емблемата в центъра е Ястребът на Саладин, който също се среща и в египетските армии. Той е бил прибавен към знамето през 1984г.
Национален химн: “Билади”- “Моя родина”
1) Въведение

Страната е разположена в североизточна Африка и югозападна Азия. Заема площ близо 1млн. кв. км. Разделена е на четири главни региона: Долината на река Нил и делтата, където живее близо 99% от населението; Западната пустиня, Източната пустиня  и полуострова Синай.
Населението е 52,5млн.д. От 1990г. по-голяма част от него е концентрирана по бреговете на р. Нил.
По-голямата част от страната е разположена в Африка, но най-източната част от Египет- полуостров Синай е считан обикновено за част от Азия; той формира единствения земен мост между двата континента. По-голямата част от територията на Египет е пустиня, разделена на две уникални части от реката Нил. Долината и делтата на Нил са двата главно населени района.
_________________________________________________________

Столица и най-голям град е Кайро, той е разположен на площ от 435 кв.км
. Обграден е с пустиня от изток, юг и запад и граничи с делтата на Нил на север. През 1998г. населението на Кайро е 6,8 млн.д. – също така включва няколко речни острова, които играят важна роля в градския живот. Той е главният търговски и промишлен център на Египет. Местните промишлености произвеждат – памучен текстил, хранителни продукти, моторни масла, самолети и изкуствени торове. Най-прочутият университет в Кайро е Ал Азхар, най-старият в ислямския свят.
Като главен комерсиален, административен и туристически център, Кайро съдържа много културни институции, бизнес центрове, правителствени офиси, университети и хотели, които заедно създават образец на постоянна дейност.

В самия център на Кайро е площадът Тарор (Tahrоr Square), разположен на източния бряг. Също така през центъра на столицата е речният остров  Zamвlik, върху който са разположени жилищен и търговски квартал, там се намират операта (основана през 1869г.) и  Кулата на Кайро (1957). Три моста свързват острова с двата бряга на реката. Островът  Al Rawdah,  разположен на юг е свързан със столицата чрез два допълнителни моста, докато друг мост на север, поема жп. и шосейния трафик.

се намират Коптически църкви и музеи.
Напояваната периферна част от пустинята на Кайро е предоставена за развитието на предградията на столицата, точно както Хелиополис, разположен на североизток. Други съвременни предградия са разпръснати с наскоро създадени мигрантски махали, които подслоняват градското население, което непрекъснато нараства. Кайро  се обслужва от едно интернационално летище, разположено на около 24км. от града. Ж.п. гарата и автобусният терминал са разположени в центъра на Кайро. _________________________________________________________

Египет е бил кохерентна етническа общност с история, датираща от 3200г. преди новата ера. Една от първите цивилизации, открила напоителното земеделие, литературата, градския начин на живот и обширни политически структури по долината на Нил. Стратегическото разположение на Египет- между Африка и Азия, и пътят между Средиземноморския басейн, Индия и Китай, го правят център на международна търговия.
Започвайки през 4-ти век пр.н.е., серия от завоеватели донесли
нови религии и езици на тази земя. Обаче египетските богати земеделски ресурси, основна търговска позиция, и многословното политическо общество е поддържало едно високо ниво на културна последователност. Въпреки, че в днешни дни Египет е една главно арабско- говореща и Ислямска страна, тя запазва важните аспекти на нейното минало, християнско, гръко-румънско и индонезийско, наследство.
Мюсулманско-арабските нашественици завладяват Египет през 641г. сл.н.е. и Египет става част от Мюсюлманския  и Арабския свят. Основите на съвременната държава са основани от Мохамед Али, който служел като вицекрал на Египет от 1805г. до 1849г., докато държавата била провинция на Турската империя. Британия окупирала Египет през 1882г. След 40г. британско управление Египет станала независима монархия-1992г. Обаче, британските политици, принудени от постоянната военна окупация, ограничили неговата независимост. През 1952г. група от военни офицери, водени от Джамал Абдал Насаар, свалили монархията и обявили Египет за република. Насаар уговорил евакуацията на последните военни единици от Египет през 1956г. През 1979г. под ръководството на президента Анлар Ал Садат, Египет станала първата арабска нация подписала мирен договор с Израел. Египет остава важен политически и културен център за вътрешния Арабски свят.

2) Земи и ресурси

По-малко от 1/10 от територията на Египет е заселена или е
обработваема. Тази територия е съставена от долината на Нил, много пустинни оазиси и територията по протежението на Суецкият канал, който свързва Средиземно с ръкава на Червено море. Повече от 90% от провинциите са разположени върху пустинни територии, включително Либийската пустиня (също позната като западната пустиня) на запад, част от Сахара и Арабската пустиня (позната като източната пустиня). Либийската пустиня включва широк пясъчен простор, наречен Голямото Пясъчно море. Там се намират някои падини, които слизат под морското равнище, включвайки падината Акуатра, която има площ около 18,000 кв. км. и достига дълбочина от 133м. под морското равнище. В Либийската пустиня се намират оазисите на Шива, Фарафра, Дакхла и Кариджах. По-голямата част от Арабската пустиня заема плато, което се издига постепенно източно от долината на Нил до височина от около 600м. на изток, и е пресечено покрай брега на Червено море от назъбени върхове на височина от 2,100м. над морското равнище. Накрая на южната граница със Судан е Нубийската пустиня, обширен район от скалисти и пясъчни равнини и дюни. Синайският полуостров се състои от пясъчна пустиня на север и скалисти планини на юг с върхове, издигащи се на повече от 2,100м. над Червено море. Планината Катрин (2,637м.), най-високата в Египет е на полуостров Синай.
Нил навлиза в Египет от Судан и тече на север в протежение на 1,544км. до Средиземно море. През целия си път от южната граница до Кайро, Нил тече през тясна долина, очертана със стръмни скали. Езерото Насер- голям резервоар, формиран от Асуанския висок бент, се простира южно през границата със Судан. Езерото е 480км. дълго и 16км. широко. По-голямата част от него лежи в Египет. Южно от тази точка, близо до град Идфу, долината на Нил ,е не по-широка от 3км. От Идфу до Кайро, долината е средно 23км. широка с повече обработваема земя на западната страна. В близост до Кайро долината се слива с делтата, полета във формата на вентилатори, периметърът на който заема около 250км. от брега на Средиземно море. Наноси, направени от Розета, Дамиета и други разпределения са направили делтата най-плодородния регион в страната. Обаче високият бент на Аслан намалява течението на Нил, карайки солените води на Средиземно море да заливат земята покрай бреговете на Нил. Серия от четири плитки езера се простират, насочени към морето, накрая на делтата. Друго голямо езеро- Биркат Куарун -е разположено вътре в пустинята, северно от града Ал Фаям. Географски и традиционно, земята покрай Нил е разделена на два региона- долен Египет и Горен Египет. Първият се състои от делтата, а вторият включва долината, южно от Кайро.
Египет има 2,450км. крайбрежна ивица, 2/3 от която са на Червено море и назъбеност, подходяща за пристанища, граничещи с делтата. Суецкият провлак, който свързва полуострова Синай с Африка, е прекосен от Средиземно море в Суецкия залив от Суецкия канал.

a) Климат
Климатът на Египет се характеризира с топъл сезон от май до юни и студен от ноември до март. Крайните температури по време на двата сезона зависят от преобладаващите северни ветрове. В крайбрежните региони средните годишни температури варират от 37°С до 14°С. големи температурни инверсии се проявяват в пустинята, инверсии от 46°С през дневните часове до 6°С през нощните. През зимния сезон температурите често спадат и до 0°С. Най-влажните части са покрай брега на Средиземно море, където средните годишни валежи са около 200мм. намалявайки стремително на юг; Кайро получава средно 26мм. годишно, а и в много пустинни райони може да вали един или два пъти годишно.

b)Природни ресурси
Египет има голямо разнообразие от минерални залежи, някои от тях, като злато и червен гранит, са били добивани още от древни времена. Главният минерален ресурс, със съвременна стойност, е нефтът, открит главно в крайбрежните райони на Червено море, в Ел Алмейн в Средиземно море и в Синсинай. Другите минерали включват- фосфати, манган, желязна руда и уран. Земен газ също се добива.

c)Растителен и животински свят
Растителността на Египет е определена главно от делтата и долината на Нил и оазисите. Най-широко разпространената, от неколцината местни дървета, е палмата. Другите включват явор, акация и кароб. Дърветата, които са били пренесени от други страни, включват- кипариса, бряста, евкалипта, мимозата и мирта, също така и различни видове плодни дървета. Наносните земи на Египет, особено делтата, поддържат един широк и разнообразен растителен живот. В него се включват грозде, много видове зеленчуци и цветя, също както лотос, жасмин и роза. В сухите региони тревата и някои видове са често срещани. Папирусът, някога преобладавал по бреговете на Нил, сега е ограничен в крайните южни райони на страната.
Поради сухия климат, Египет има неколцина местни диви животни. В пустинята се срещат газелите и пустинната лисица. Хиената, чакалът, дивото магаре и глиганът населяват различни области, главно делтата и планините покрай Червено море. Между влечугите на Египет са гущерите и някои видове отровни змии, включващи гърмящата змия и рогатата усойница. В древността крокодилите и хипопотамите, са били често срещани в долната част на Нил и в делтата, но сега са по-разпространени в горния Нил. Птиците са в изобилие, особено в делтата и долината на Нил. В страната има 439 породи птици, включващи: слънчевата птица, егрета, папуняка, пеликана, фламингото, чаплата, щъркела, падпадъка и бекаса. В Египет се срещат лешоядни птици като: орли, соколи, лешояди, кукумявки и ястреби. Много видове насекоми живеят в Египет. Бръмбарите, комарите и бълхите са често срещани. Паразитните насекоми се срещат в различни области. Скорпионите се срещат в пустинята. Около 70 вида риба живее в Нил и езерата.

2) Население

египетското население е 69д. на кв.км., но гъстотата на населението в населените райони на страната, които покриват по-малко от 5% от площта й, е 1,900д. на кв.км.
Естественият прираст, който е бил около 2,5% годишно през 1980г. след спад в раждаемостта, намалява постоянно и през 2000г. прирастът е бил 1,78%. Раждаемостта е била 26% на 1000д., а смъртността 8% на 1000д.
Населението в миналото се е състояло главно от селяни и земеделци. Във втората част на 20 век се ограничава обработваемата земя и по този начин хората са принудени да се преселват в други градове в търсене на работа. През 1998г., 45% от населението живее в градските райони.

Етнически групи
Праотците на египтяните включвали много раси и етнически групи, но в днешно време населението е относително еднакво в условията на езика и религията. Повечето египтяни са потомци на стари фамилии, които водят началото си от североизточна Африка. Около 4,000 арабски конника нахлули в Египет през 641г. и воювали за Исляма. За онова време има значителна арабска миграция и свързване чрез брак между араби и местното население. Черти на други нашественици, особено гърци, римляни и турци, са открити в днешните египтяни. Мумлуксите, управлявали Египет между 13 и 16 век, са били от Турикски и Кирасиански произход. Те също се бракосъчетавали с местното население, особено с елитните класи.
Една отделна местна група-нубийците, исторически са живяли в северен Судан и южен Египет. Стотици от техните села били наводнени от формиралото се езеро Насер. Днес нубийското население  е концентрирано в Аслан и Кайро. Правителството не счита нубийците като етническо малцинство.
Също така живеещи в Египет, но малко на брой са гърци, американци, италианци, сирийски християни и евреи. Техният брой спада рязко като резултат от емиграциите след Суецките кризи през 1956г., когато изгряващия египетски национализъм ги кара да се чувстват нежелани. Много от тези, които са останали в страната сключват брак с местни мюсюлмани и християни.

Език
Почти цялото население на Египет говори арабски. Обаче, само добре образованите хора лесно разбират стандартния арабски. Разговорният език използван в ежедневието е египетско-арабския. Много нубийци също говорят техния наследствен език. Бербер се говори в няколко селища в оазисите на западната пустиня. Коптическите християни използват коптическият език, произлезнал от древния египетски, използван за литургии, но не е език използващ се в ежедневието. Английският и фринският са често срещани втори езици, изучаващи се от учащитите  се египтяни.

c) Религия
Ислямът е официалната религия на Египет. Според статистика то 1986г. 94% от всички египтяни са синайски мюсюлмани. Най-голямото религиозно общество се състои то коптически хрисяни, повечето, от които са членове на коптическата църква, официално наричана коптически ортодокс. Други християнски общества са гръцкия ортодокс, арменските и гръцките католици и няколко протестантски секти, чиито членове са главно пребиваващи чуждинци. Коптическите и другите религии съставят 10% от населението. Исторически е незначително, но социално и икономически има значение еврейското население. Повечето от тези общества напускат страната  след суецките кризи през 1956г., в които обединените сили на Израел, Франция и Англия атакуват Египет.
В началото но 1980г., ислямските военни части принадлежат на ислямската групировка (al-Gama`a al-Islamоyya) и ислямския джихат е бил активен особено  в горните египетски провинции на Асът и Ал Мина. През 1992г. те започнали кампания за военно насилие със средища в Кайро и Горния Египет, с цел установяване на правителство, базирано но стриктен ислямски закон. Жертвите на тяхното насилие включвали коптите, правителствените лица и
туристите.

d) Образование
В миналото религиозните власти осигурявали основно образование в местните джамиини училища. По-високо ислямско обучени станало възможно в джамията Ал-Аскер (основана през 970 г.) в Кайро. През 988 г. университета Ал-Аскер бил основан. Това е произходът на университета Ал-Аскер, най- старият университет в света и водеща институция на ислямското образование в света. Днес Ал-Аскер управлява мрежа от религиозни училища.
В първата половина на 19 век египетският  президент Мохамед Али основал технически, езикови и др. училища за момчета. Мрежа от държавни училища за момчета била основана през 1867 г. Първото държавно училище за момичета било основано през 1873г. От 1923 г. първоначалното и средното образование били безплатни и сега е задължително за деца между 6-14г. Общественото средно и университетско образование е също безплатно, но не е задължително.
Бързото нарастване на населението няколко пъти е претоварило образователната система на Египет. Класните стаи от основното училище до университета са били претъпкани и училищата са имали липса от много средства, като модерни научни лаборатории, аудио-визуални средства и даже недостатъчен брой на черните дъски и тетрадки, необходими за едно адекватно обучение. Въпреки, че записването за основното училище е задължително, много деца посещавали училище нередовно или въобще, за да се издържат сами или да помагат на своите семейства. През 2000 г. 55,3 % от населението са грамотни.
Образователна стратегия
Образованието винаги е било основен приоритет в дневния ред на държавата, както и основната област за инвестиции от граждански обществени институции. В допълнение, държавата мобилизира всички възможности и енергия за преустройство на съвременната образователна система, която да може да усвои технологичния прогрес. Крайната цел е осигуряване на високо-квалифицирана и добре обучена работна ръка, на чието въоръжение е научното и практическо знание необходимо за посрещане на настоящите и бъдещите нужди на обществото.
Стратегия в образованието:

Образователната стратегия има за център следните основни неща:
Образование за всички с акцент върху основното образование
Подобряване на качеството на образованието, като се набляга специално върху науките на бъдещето
Подобряване на ефикасността на работа на преподавателите
Постигане на всеобщо записване на всички деца в училищна възраст, междувременно с непрекъснато подобряване компактността на класовете във всички стадии на обучение

Инвестиции в образованието (1999/2000):

Инвестиции от около 1231.5 млн са били отпуснати за общи образователни проекти, вкл. 117.1 млн LE  преместване и обновяване на съществуващите училища и около 1114.4 млн LE за завършване на проекти за основаване и оборудване на училища.

Инвестиции от около 69.7 млн LE  са отпуснати за преместване и осъвременяване на институти Ал-Азхар на всички стадии, около 28.6 млн LE за допълнителни проекти и 4.2 млн LE за разширения.

Инвестиции от 432.6 млн LE бяха отпуснати за университетско образование, за да се финансират университетски проекти, вкл. тези отнасящи се до специфични образователни колежи, по-рано под директно наблюдение на Министерството на висше образование, а по-късно прикрепени към университетите.
Инвестициите от 160.1 млн. LE бяха отпуснати за висше образование, 29.3 млн LE за Александрийската библиотека и около 57.6 млн LE за университета Ал-Азхар.

e) Социални структури
Обществото на по-голямата част от египетската история е било аграрно. Големи земевладелци отглеждали главно памук и захар, образуващи Египетската господстваща класа от 1830 г. до 1952 г., когато правителството прекарало земната реформа, около 2000 големи земевладелци, включително краля, притежавали 20 %  от цялата земеделска земя, докато повече от 2 милиона по-малки собственици притежавали около 13 %. Милиони селяни въобще не притежавали земя. Земната реформа ограничила количеството на земеделската земя, която определени хора и фамилии могли да притежават. Лимитите били понижени по-нататък през 1961 и 1969 г. Тези стъпки разчупили социалната и политическата власт на големите земевладелци.
Около 260,000 хектара земеделска земя редистрибутирали като резултат от аграрната реформа. Обаче недостатъчно земя била редистрибютирана за да позволи на всички селски семейства да могат да се изхранват със земеделие. Следователно, голям брой земевладелци се преселили от селата в Кайро и други градове. Много намерили работа в градовете, особено в индустриалните и обслужващите, които растели бързо в резултат ат държавната индустриална програма от 1950 и 1960 г. През този период правителството национализирало и развило съществуващите банки, текстил, и други индустрии  и установило много нови модерни индустрии. Тези развития разширяват размера на заплатите на градските работници, обаче много от предишните земеделци останали безработни или в края на краищата намирали работа, която не била постоянна и заплащането оставало ниско.
В началото на 1973 г., много земеделци също така градски работници и професионалисти се преселили в Саудитска Арабия и в други нефтоизнасящи страни, защото заплатите са 6 пъти по-големи от тези, които получавали в Египет. По време на ирано-иракската война (1980-1988 г.) много земеделци мигрират в Ирак и намират земеделска работа. Двете тенденции – миграцията от провинцията в градовете и работата в чужбина продължават и през 1990 г. Около средата на 1990 г. само 40 % от работната ръка е заета в традиционното земеделие, животновъдство и говедовъдство. По изчисления 2,5 милиона египтяни работят в чужбина.

Икономика

Въведение
В по-голямата част от египетската история, икономиката се е базирала почти изцяло на земеделието, въпреки факта, че повече от 95 % от земната площ е пустиня. През 19 век Египет започва да се специализира в отглеждането на памук, който е все още една важна доходоносна култура. Първите значими индустрии били изградени едва през 1930 г. Индустриализацията нараснала през 1960 г., след като по-голямата част от индустриалния сектор бил сложен под държавен контрол. В края на 20 век друг важен източник на приходи, включително туризма, нефтопроизводството и паричните преводи от 3 млн. египетски работници в Персийския залив. Въпреки икономическото и социалното развитие през 20 век, Египет бил относително бедна страна в световните условия, с брутен вътрешен продукт (GDP) от $82,7 млрд., или $1,350 на глава от населението.

СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА ЕГИПЕТСКАТА ИКОНОМИКА

През последното тримесечие Египет е подготвил и планирал стратегия за непрекъснат и стабилен икономически растеж. Започвайки от 1992 г., египетското правителство е въвело успешно икономическа програма за реформи, която е превърнала Египет в появил се жизнеспособен и проспериращ пазар. Това се дължи на ред икономически политики, които подсигуряват на силите на пазара максимален потенциал за растеж и развитие. Приключва наследството от централизацията и доминиране на държавния сектор. Днес има световно признание на това, че Египет е станал един от най-стабилните появили се пазари.
През последната година, египетската икономика засвидетелства забележим оборот. Последователните финансови кризи, започнали през 1997 г. , удариха по много изплували икономики, оказаха неоспоримо негативно въздействие върху египетската икономика. Обаче, египетското правителство предприе спешно необходимите мерки, които върнаха икономиката в правилния път.

Макро икономика
Подкрепя се макроикономическа дисциплина, преструктурирането и реформите, които продължават и днес. Годишният ръст, макар и под планираните нива, е все още със стабилни 6 % през 1999/2000. Инфлацията е ниска от 2.5 % (юни 2000),  а бюджетният дефицит за 1999/2000 е оценен на 3.7 %, като в проекта е намаляването му до 3.4 % през 2000/2001. Предстоящите данъчни реформи включват подновен ангажимент по отношение на финансова стабилност  и ефикасно управление на дълга. Текущият дефицит по сметките за 1998/99 беше 1.9% от  брутния вътрешен продукт и предварителните данни за първите три тримесечия на 1999/2000  показват непрекъснато подобрение (1.2 % от  брутния вътрешен продукт).
Официалните резерви в чужда валута, след периода на упадък, сега се стабилизират около удобните 14.6 млрд. Щ.Д. (юли 2000). Външният дълг се заковава на 27.7 млрд. Щ.Д., на 2 % по-малко в сравнение с юни 1999. Като процент от  брутния вътрешен продукт, дългът в чуждестранна валута се понижава от 31.7 % през юни 1999 до предварителните 29 % през 2000. Краткосрочното плащане като процент от общия дълг се намалява от 6.48 % до 5.86 % през същия период.

Пазар на заемните средства
Профилът на жизнената египетска икономика се отразява също така в растежа на пазара на заемните средства, което е резултат от продължаваща приватизация и развитие на законодателството, насочени към реформиране на текущите практики в съответствие с международните стандарти.  Инвестирането на капитали в пазара се повишава от 4 млрд. Щ.Д. до 43 млрд. Щ.Д. през последните пет години, с над 1056 компании, регистрирани на стоковия пазар. Търговският обем за първата половина на 2000 надхвърля 9 млрд. Щ.Д. в сравнение с 5 млрд. Щ.Д. за същия период през 1999. Средният дневен търговски обем се повишава с 50 % през последната година. Египетският пазар на заемните средства се сдобива отскоро с най-съвременна търговска операционна зала на фондовата борса и високотехнологичен интерактивен уебсайт с бизнес решения, които нямат равни на себе си в Средния Изток. MSCI (Morgan Stancy Capital International– Международният капитал на Морган Стенсли), окуражен от ангажимента на Египет по отношение на приватизацията, реши да включи Египет в EMF (Emerging Market Free Index – Свободният индекс на възникващи пазари) от май 2001.

Регулаторна рамка за финансовата система
Усилията на Египет в реформите включват също така  заздравяване на финансовата система, за да се улесни бизнес експанзията : чл. 20 беше ратифициран от парламента и добавен със закон 162/2000 към Закон №8/1997.
Новият счетоводен регистър за държавни ценни книжа се финализира и представлява важна стъпка спрямо засилването на  вътрешния пазарен дълг, за насърчаване на  стабилизационни мерки и частни инвестиции. Заедно със скорошното създаване на закона за централни  депозити и плащания това ще помогне да се увеличи ликвидността на пазара, да се улеснят прехвърляния на собствеността, да се осигури безопасността на сделки, да се съкрати времето и разноски, да се прехвърля собствеността върху ценни книжа и да помогне за поощряване на портфейл-инвестиции /инкасо от ценни книжа намиращ се в инвеститора – бел. прев./ чрез установяване на най-добрите международни практики.
Други реформи във финансовия сектор  включват влизане в сила на закона за застраховане от 1998 г., който разрешава влизането на частния сектор в капитала на трите египетски държавни застрахователни компании. Новият закон също така отстранява всички ограничения върху малка чужда собственост на застрахователните компании и отмени забраната за работа на живеещи в чужбина съграждани като корпоративни служители. Участието на частния сектор в застрахователно дело трябва да помогне за увеличаване на вътрешните спестявания за финансови инвестиции и да увеличи икономическия растеж.

Търговски реформи
В допълнение към продължаващата модернизация и възстановяване на икономиката, свободна търговия и либерализация, основните възможности за растеж се появяват отново като основната грижа на правителството. Египет е приключил преговори с ЕО и скоро ще бъде подписано споразумение за сътрудничество. През последните няколко години Египет е сключил споразумения за свободна търговия с няколко арабски страни и също така споразумение с Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA). Също така е подписано Споразумение за търговия и инвестиции (TIFA) със САЩ с крайна цел да се постигне Споразумение за Свободна Търговия.
Правителството също така прави други важни стъпки по отношение отваряне на икономиката към международна търговия. През 1998 г. Египет намали максимални тарифни ставки върху повечето продукти от 50 % на 40 % и консолидационни ставки от 35 –45 % на 30 %. Средната търговска  египетска тарифа през 1988 бе 15 %. Правителството вдига забрана за внос на повечето текстилни изделия на 1 януари 1998 г. в съответствие със задължението си по
WTO Споразумение за текстилни изделия и дрехи. Забрана върху вноса на останалите видове облекло ще бъде премахната през 2001 г.

Намалена роля на правителството в производството на стоки и услуги
В допълнение към приватизационната програма на повече от 130 обществени компании, правителството предприема важни стъпки за ограничаване на ролята му в производството на стоки и услуги. То планира да продаде 20 % от египетския Телеком чрез IPO. През 1998 г. правителството внася поправки в закона от 1964 г. за основаване на Генерална морска египетска организация с разрешение- частният сектор да извършва повечето морски транспортни услуги. Тази мярка слага край на продължителния монопол на държавата в този сектор. Египет също така прие закон, с който разрешава на частни фирми строежа и функциониране на нови летища. Също така, като част от националната стратегия за увеличаване на туризма, на международните авиолинии ще бъде разрешено да осъществяват полети до летища в курортни райони. Тези насоки в развитието трябва да помогнат да се усили способността  за справяне с външни въздействия и да осигуряване структурирана и приятелска обстановка за бизнес, преки чужди инвестиции и вливане на портфейл-инвестиции.

МОНЕТАРНА ПОЛИТИКА

Държавата използва монетарна политика като инструмент за постигане на икономическо равновесие и стабилност. Най-сложните монетарни политики са:
Търсене на баланс между местната ликвидност и нивото на растежа на брутния вътрешен продукт така, че да се поддържа нивото на инфлацията до минимум и да се поддържа стабилността на обменния курс на чуждестранната валута.
Развитие на работните механизми и работа на банковата система и по този начин да се направи така, че тя да бъде способна да се изправи пред световната конкуренция и да се осигури повече гъвкавост и прозрачност в банковите операции.
Установяване на контрол при получаване на кредити, увеличаване ефективността на банките в мобилизиране на спестявания и поощряване на банките за участие в гигантски проекти.
Укрепване на резерви от чуждестранна валута в Централна Банка с оглед посрещане на задълженията в чужда валута, изискванията при вноса и колебания в курса на чуждестранна валута.

Таблица 1

Депозити в банките

Описание    Единица    Юли 98г.- май 99г.    Юли 99г.- май 2000г.    Промяна
Обща стойност на пуснатите акции    Милиарда
LE    9934.2    40.3    18
Процент на пуснатите акции за създаването на нови компании, сравнени с общото    %    54.9    69.7    14.8
Процент на пуснатите акции за повишаване на капитала на съществуващите компании, сравнени с общото    %    45.1    30.3    14.8

Обмяна на валута

Описание    Единица    Април    Май 2000г.    Промяна
Общ показател за египетския стоков пазар    Bont    645.77    650.67    4.90
Стойност на списъчни и извънсписъчникнижа    Милион LE    3449    5138    49%
Стойност на списъчни и извън списъчни книжа     Bont    681.91    693.27    11.36

Държавен обществен бюджет

Държавният обществен бюджет е финансовата програма за основния социално-икономически план за развитие. Обществената политика за разходи в проекто-бюджета за 1999/2000 отчетна година се базира върху следните принципи:

Първо:
Прозрачност и наблюдение върху социалния аспект при подготовка на бюджета.
Второ:
Икономическото развитие се разглежда като главната ос на държавния бюджет с цел осигуряване на непрекъснат прогрес на египетската икономика и рационализация на обществени разходи.
Трето:
Контрол над задълженията на обществото с прилагане на обширна данъчна система и реформиране на финансовите структури на публични агенции. Общите оползотворявания по държавния обществен проектобюджет за 1999/2000 може да бъде сумиран в следното:
Общите оползотворявания показват около 100303.0 милиона LE, като се очаква повишение през 2000/2001 до около 111699.3 милиона LE.

Общите доходи са около 91442.6 милиона LE, като се очаква повишение за 2000/2001 до 97937 милиона LE.

Пазар на заемните средства:
За да се развие и модернизира пазара на заемните средства, правителството се стреми да поощрява инвестиции в ценни книжа  и да осигури точна информация на пазара на заемните средства. В това отношение уебсайта на египетския стоков пазар е осигурен с най-съвременна информация чрез връзка с египетския сателит. Правителството също така се стреми да осъвремени служби, предлагащи услуги за клиенти на пазара на заемните средства заедно с усилване на контрола на този пазар, осигурявайки дисциплина на работния механизъм в интересите на клиентите.

Таблица

Общо депозити    227.1    246.8    349.3
Правителствени
депозити    31.8    36.0    37.2
Неправителствени
депозити    195.3    210.8    212.1

Увеличаване обема на инвестициите:

Държавата се стреми да отваря широки перспективи за инвестиции в Египет в рамките на добре дефинирана стратегия, за да построи силна икономика, която може да се изправи позитивно и на равна основа пред всички промени и предизвикателства, възникващи пред световната икономика. Съответно, понастоящем основният приоритет за правителството е да осигури благоприятен климат за стабилни, безопасни и рентабилни инвестиции. То винаги търси да привлече повече вътрешни и чужди инвестиции. Планира се инвестициите да достигнат около 25-28 % от брутния вътрешен продукт, като доведат накрая до нивото на растежа от 7 %. Правителствената програма за действия, насочена към създаване на благоприятен инвестиционен климат в Египет, фокусира върху следното:

Промоция на вътрешни и чужди инвестиции с оглед внедряване на Египет в световния график за инвестиции.
Усъвършенстване на законовата база за правителствена инвестиционна дейност в Египет.
Подобряване на управлението и служби за инвестиции в Египет от Главното Управление за инвестиции и Свободни зони и преструктуриране на организацията на Департамента за компании на Министерството на икономиката.
Фокусиране върху областите на приоритета в развитието на инвестиции, а именно върху стратегически проекти и индустрии за информационни технологии.

Политики на обществените предприятия и частния сектор

Под формата на икономическа либерална политика,  държавата прилага набор политики, които целят да постигнат следното:

Реконструкция и промяна в състоянието на фалирали и зле работещи компании, за да се подобрят шансовете на завършващия се приватизационен процес срещу съответни постъпления освен ликвидационни водещи до загуби дейности, като се предотвратява монопол на приватизираните компании и се осигурява прозрачност при продажба на активите и акции, пуснати от обществени компании.
Поощряване на частния сектор да навлиза в нови области, да инвестира в много проекти, особено в телекомуникационния сектор.
При изпълнение на приватизационната програма да се активира и мобилизира частния сектор с оглед национални интереси.
Поощряване на обществения приватизационен сектор да има достъп до чужди пазари и увеличавания на неговия дял в износа чрез подобряване качествата на продуктите, за да могат да конкурират на световния пазар.

Основните промени в египетската икономика:
Първо: Производство:
Домашно производство по цени за 1996/97 достигна около 478.3 млрд. LE през 1999/2000.
Очаква се то да се повиши до около 510 млрд. LE през 2000/2001. Следващата таблица показва приноса на икономическите сектори в домашното производство през 1999/2000 и очаквания принос през 2000/2001.

Второ:
Нивото на ръста на  брутния вътрешен продукт при домашно производство през 1999/2000, при постоянни цени, показа 6.5 % или 255.8 млрд. LE, като се очаква да се повиши до около 305.8 млрд. LE през 2000/2001  с нивото на растежа от 7 %, както е показано в следващата таблица.

Трето:
Разходи за крайно потребление върху крайното потребление през 1999/2000, достигнаха 249.5 млрд. и се очаква повишение до 262.9 млрд LE през 2000/2001. Следващата таблица показва разпределение на разходи за крайно потребление в домакинския и правителствения сектори

Четвърто: Работна сила и безработица

Работната сила показва около 18.8 млн през 1999/2000. Следващата таблица показва развитие на работната сила, заетост и безработица като процент от вътрешно население от началото на четвъртия 5-годишен план през 1996/97 и перспективи за 2000/2001 г.
Панорама на египетската икономика през 1999/2000.

Стойността на вътрешното производство при текущи цени: около 534.5 млрд. LE.
Стойността на вътрешния брутен продукт при текущи цени: около 318.4 млрд. LE.
Нивото на ръста на вътрешния брутен продукт: 6,5 %
Инфлация: около 3 %.
Общи изпълнени инвестиции: 73.1 млрд. LE само през 1999/2000.
Принос на частния сектор в инвестициите: около 66.6 %.
Работна сила: 18.8 млн
Съотношение работна сила-населението: 29.84 %
Заетост: 92.6 %
Безработица – работна сила: 7.4 %
Крайно потребление: 249.5  млрд. LE.
Домакинско крайно потребление : 219.8 млрд. LE
Държавно крайно потребление: 29.7 млрд. LE
Държавният проекто-бюджет:
Общи налични доходи: 91442.6 млн LE
Общи оползотворявания: 100303.0 LE /паричната единица не е посочена – бел. прев./
Бюджетен дефицит: около 1 %
Резерви на централната банка: 16.6 млрд. Щ.Д.
Обема на чуждестранния дълг: 28.2 млрд. Щ.Д

a) Труд
Рудовите ресурси на Египет са 22,7млн. от тях 70% мъже и 30%. Най- големият процент е в земеделието и риболова, които заемат 35% от всички работещи. Обслужващият сектор заема 45%, а за индустрията остават 20%. Има много малко умели работници, откакто търговията е основен поминък и 1/3 от възрастното население е неграмотна. Работещите в държавният сектор са представени от Египетската Търговска организация, която е била основана под държавно ръководство.

Земеделие

През 1998г. земеделския сектор (включително риболова), съставяше 18% от GDP. Преди индустриализацията, земеделието снабдяваше голяма част от египетския експорт, но през 1997г. то съставяше само 4% от експорта. Най-важните култури са памука, зърнените култури, плодовете и зеленчуците и животинския фураж. Обработваемата земя на Египет е малко, но за сметка на това е много плодородна. Тя е разположена главно около Нил и делтата на Нил. Добивът е голям и почти всяко парче земя дава най-малко по две реколти годишно. Страната престанала да може да се задоволява с житни култури от началото на 20век, въпреки че все още изнася някои породи птици, плодове, зеленчуци, захар и ориз. Сега внася почти ј от житните култури, от които се нуждае и много по-висока пропорция от месо и млечни продукти.

Производство

Минно дело
Петролът е най-важния египетски минерален продукт. Той е главният източник на износни печалби. През 1980г. правителството разработва добивът на земен газ за домакински нужди. Земен газ започва да се изнася през 1990г. Главните залежи нефт и газ са разположени но брега но Червено море – в Либийската пустиня. Други минерали добивани в Египет са фосфата, желязната руда и солта.

d) Услуги
Услугите съставят 50% от GDP през 1998г.  Важни услуги са както здравеопазването и образованието, така и финансовите и персоналните.

e) Туризъм
През 1998г., 3,2млн. туристи са посетили Египет, донасящи $1,2млн. приходи. Мнозинството туристи прави турове, който включват Кайро, великите пирамиди и обекти и други останки и предмети от древният Египет. В края на 1980г. и 1990г. много туристи посещават египетското Червено море и прибягват до предимството на неговото топло зимно време. През 1992г. нападенията върху чужденците от ислямски екстремисти, уплаши голяма част от туристите, но това скоро се въстановява. Туристическата индустрия е изцяло частна.

f) Енергетика
Египет задоволява потребностите си от електроенергия. Главните източници са хидроенергийните електрически централи на бента на Аслан и парните електрически централи, използващи земен газ. Египет притежава големи количества нефт и земен газ и по този начин се снабдява  почти цялото нужно гориво на страната. С тръбопроводи са снабдява газта до почти всички главни градски центрове.

g) Транспорт
В Египет има 976км. железопътни линии, всички те са притежание на държавата. Главните линии свързват Аслан и градовете северно от него в долината на Нил с Александрия на брега на Средиземно море. Вътрешните водни пътища на Египет се използват главно за транспорт. Тези водни пътища включват Нил, която е плавателна по цялото си протежение на страната; около 1,600км. корабоплавателни канали; и повече от 17,700км. напоителни канали в делтата на Нил.
Две магистрали свързват Кайро с Александриа. Други няколко магистрали свързват Кайро с порт Сайд, Суетц и Ал Фаям. Общата дължина на магистралите и пътищата в Египет е 64,000км. Интернационални въздушни линии обезпечават редовното обслужване между Кайро и Александрия и главните световни центреве. Egyptair-държавна авиокомпания, която също обезпечава местните и чуждете услуги. Страната има около 80 аеропорта и летища. Най-голямата и главно пристанище е в Александрия, следвано от порт Сайд и Суетц, всички те се обслужват от много морски компании. Суецкият канал, който беше затворен от 1967г. до средата на 1975г. като резултат от арабско-израелските войни от 1967 до 1973г., допринася със съществени годишни приходи. В началото но 90-те години около 16,000 плавателни съда използваха канала всяка година.

h) Комуникации
Египетската преса, публикациите и медиините средства са най-големи и най-развити в арабския свят. Голяма част от пресата е станала държавна скоро след революцията през 1952г., когато ежедневника Ал Ахрам става главния проводник на режима. Партийните и частните вестници са разрешени, но са обект на цензора. Правителството контролира държавното радио и телевизия, също както основната телефонна система. Чужди централи са започнали да инсталират клетъчни телефонни мрежи  и управляват частните улично- телефонни ситеми. През 1997г. имало 0,30 интернет потребителя на всеки 10,000 човека.

i) Външна търговия
Преди революцията през 1952г., египетската външна търговия се състоеше главно от експорта на сурови материали, а импорта от преработени стоки. След революцията режимът наложи политика обезкуражаваща импорта чрез наличието на големи тарифни бариери, за да запазят израстващата индустрия. Това също въведе по-голямата част от държавната търговия под правителствен контрол. Много по-либерална политика беше представена през 1970г. Обаче, през 1990г.  са предприети стъпки за отварянето на египетския пазар за външно търговска надпревара. Също така имаше нови ударения върху износа. Без да се обръща внимание на експорта на суровите и рафинирани петролни продукти, тази политика не облекчи търговския имбаланс. През 1998г. експорта допринесе на страната $3,1 билиона, докато импорта струваше $16,5 билиона. Като резултат страната тръгна към търговски дефицит. Част от този дефицит е компенсиран от парите донесени от туризма, таксите от Суецкия канал и приходите от работещите в чужбина египтяни.
Петролът и петролните продукти допринасят повече от половината приходи на експорта през 1990г. Също така в експорта се включват текстилните продукти, плодовете и зеленчуците, дрехите и аксесоарите и алуминиевите продукти. Основният импорт се състои от машинно и транспортно оборудване; основни преработени стоки, особено желязо, стомана и хартия; хранителни продукти; житни храни и химически продукти. САЩ е главният търговски партньор на Египет, следван от Италия, Германия и Франция.

4) Правителство
Египет е била конституционна монархия от 1952 до 1953г., когато военни офицери взели контрола върху правителството. Въпреки че Египет станала република през 1953г., останала военна доминираща диктатура от една политическа партия. През 1978г. била учредена мултипартиина политическа система
Египет е управляван от конституцията, която е одобрена от националния референдум през 1971г. Конституцията била изменена през 1977г. и 1980г., обезпечава един арабски социалистически щат с исляма, като официална религия.
Политическата сила е концентрирана главно в президенството. От 1952г. египетските президенти са издигани от войската, която държала значителна власт в правителството. Ориентацията и политиката на правителството се е владеела значително от промените в президентството

Суецки кризи

Международното противопоставяне около Суецкия канал през 1956 г., което противопостави Египет срещу Обединените сили на Израел, Англия и Франция. Кризите, които бяха провокирани от египетския национализъм, за стратегическия воден път, бяха подтикнати от САЩ и СССР.
Суецките кризи са започнали като резултат от нарастващата независимост и настоятелната ръководеща роля, изиграна от египетския премиер – министър (по-късно президент) Джамал Абдал Нас ар. Когато дошъл на власт през 1954 г., той следвал по-западна дипломатическа насока. Той скоро си отклонил от тази насока, обаче изплувал като видна фигура в NAM, една асоциация от страни, която прави неформален комитет на блока на Студената война – Западът, воден от САЩ или изтокът, воден от СССР, която търси подкрепата на двете страни. През септември 1955 г. Насар урежда покупката на голямо количество съветски оръжия от Чехословакия, една комунистическа страна. По същото време той си осигурява обещания от правителствата на САЩ и Англия да му помогнат на осъществяването на един голям строителен проект на р. Нил, високия бент Аслан.
Американският секретар, Джон Фостер Дулс, не харесва едновременните преговори на Насар с нацията на източния блок и той успешно маневрира към блока осигуряващ му подкрепа за проекта Аслан. През юли 1956 г. Насар е отговорен за национализирането на Суецкия канал, трансфера за собствеността на компанията, която контролира ежедневните операции на канала от неговите английски и френски собственици на египетското правителство. Той обявява, че ще използва печалбите на компанията възлизащи на $25 млн. годишно като един алтернативен източник за подпомагане проекта за язовирната стена. Насар защитава това действие отстоявайки позицията, че каналът е египетска собственост. Той обещава да компенсира акционерите на компанията и да държи водният път отворен за всички страни. (Все пак Израел не влиза в египетската политика).
Английското и френското правителство разбрали, че перспективата за загубването на контрола над канала е неприемлива, защото водният път снабдява стратегически тръбопровод за големи количества нефт, превозен по вода от Средния изток до Европа. Англия и Франция изискали от Насар да стои настрана, и когато дипломацията се провалила, те се обърнали към Израел за военен съюз. Израел по това време вече имал предвид военни отношения срещу Египет. От 1949 г. Египет е бил забранил минаването на израелски кораби и кораби, носещи товар за или от Израел през Суецкия канал. От 1951 г. Египет блокирал протока на Таран, и устието на залива Акаба, изцяло отрязвайки достъпът на Израел до Червено море. Също, в предишни години, партизани са предприели много нападения на Израел от ивицата Газа.
След няколко месеца секретни планове с Англия и Франция, Израел слага началото на Суецко – Синайската война чрез нахлуването в полуострова Синай на 29 октомври 1956 г. В един ден израелските сили помитат всичко около Синай и няколко мили от Суецкия канал. На 30 октомври Англия и Франция издават ултиматум, изискващ и двете страни на Израел и Египет да се отдръпнат от Суецкия канал, така че комбинирания английско-френски военен контингент да могат да установят контрол върху канала. Насар отказва да се подчини и на 31 октомври английските и френските части бомбардират военните бази на Египет, разрушавайки повечето египетски въздушни сили на земята. Египетската армия в Синай претърпяла поражения и в една седмица израелските сили контролирали почти целия полуостров. Английските и френските части започнали да окупират канала. В отговор, Насар заповядал да потопят 40 кораба в Суецкия канал, ефективно блокирайки водния път.
САЩ и СССР гледаха внимателно и следяха тези събития, докато тяхното внимание не беше фокусирано върху анти-комунистическото въстание от края на октомври в Унгария. Двете суперсили настояваха за незабавно прекъсване на огъня около Суецкия канал. Съветският лидер Никита Хрушчов заплаши, че ще използва далекобойни ракети в полза на египетската армия, докато американското правителство се зарече да блокира всички пратки на петрол от Южна Америка към Европа. Този общ натиск, накара англичаните, французите и израелците да омекнат. Те изтеглиха своите части и се съгласиха на разгръщането умиротворителните части на UN в зоната на канала( Към края на октомври 1956 г., следователно Суецкия канал и полуостров Синай са били под възстановен египетски контрол и Насар се превърнал в арабски националистически герой. Израел не е получил достъп до Суецкия канал, но в замяна е получил свободен достъп до протока на Тиран, защото се е изтеглил от ивицата Газа през 1957 г.
Значението на тези кризи беше следното: 1) даде пример за новите настоятелни становища засягащи вного, така наречени страни от Третия свят, които няма още дълго да са съгласни да следват изискванията на техните бивши колониални господари. 2) показа, че двете супер-сили ще се намесят решително въпреки техните идеологически съперничества – да спрат това, което мислят за опасни и ненужни конфликти между трети участници. Накрая, демонстрираха, че UN може да действа ефективно в този случай, когато САЩ и СССР преследват една и съща цел.

География на Германия

РЕФЕРАТ

Тема: “География”

ИЗГОТВИЛ: Име Презиме Фамилия

Фак.№ 4913  спец: Стопанско управление
I курс  41 група
Наскоро обединената страна има площ 356 755 хил. км2. По големина Германия се нарежда на шесто място в Европа – след Русия, Украйна, Франция, Испания и Швеция.
Средищното положение в Европа и голямата площ на страната определят съседството и с много европейски страни: Дания, Полша, Чехия, Австрия, Швейцария, Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия Няма друга страна в Европа и малко са страните в света с толкова много съседи.
Във физкогеографско отношение Германия спада към Средна и Централна/ Европа.
На север бреговете на Германия се мият от водите на Северно и Балтийско море. В редната част границите се очертават от ниските и средновисоките планини Ардени, Шварцвалд, Ерцгебирге, Чешки лес и Шумава. Дунав свързва Германия със страните от средното и долното течение на реката и черноморския басейн, а каналните връзки на Рейн и Мозел с френските реки осигуряват пряк излаз към Атлантика и Средиземно море. Единствено алпийската дъга на юг е представлявала по-сериозна пречка за връзките с Южна Европа.
Нарастващата надморска височина от север на юг се компенсира от географското положение и не се съпътства от големи и резки климатични различия. Широчината на територията от север на юг е 800 км, максималната издълженост от запад на изток – 600 км. В тази посока се забелязва слабо засилване на континенталното и планинското климатично влияние.
Поради умерения и сравнително влажен климат, както и отсъствието на големи наклони, реките са пълноводни и бавни, по-подходящи за корабоплаване, отколкото за електропроизводство Устията на Одер и Елба замръзват за по 5-6 седмици, на Везер – за 4 седмици, докато замръзванията по Рейн са изключение.
Плитчините и островите на Северно море са важен туристически район. Тук са създадени няколко големи морски национални парка: Ядебузен, Кнехтзанд, Нордфрицишес Ватенмер. В средата на Холандския залив, за около 50 км от устието на Елба, се издигат скалистите островчета Хелголанд и Дюне.
Остров Хелголанд е с площ по-малка от един квадратен километър, но със стратегическо местоположение пред германските брегове. До 1890 г. Островът е принадлежал на Великобритания и досега жителите му говорят немски, примесен с много английски думи. Значението на Хелголанд за германската морска мощ е оценено по достойнство, ако се съди от факта, че е раменен с Великобритания за наскоро колонизирания остров Занзибар.
След Първата световна война пристанището и укрепленията на Хелголанд са разрушени от победителите. Сега островът се посещава от много туристи, въпреки че често е потънал в дъжд и мъгла. Къщите на рибарите, старинните костюми, фарът, вечно зелените квадрати на ливадите придават особено очарование на Хелголанд. Островът е и изследователски център. Той е междинен пункт в маршрутите на много прелетни птици особено на дивите гъски. Хелголанд са уредени орнитоложка, биологична, метеорологична и сеизмологична станции.
Северноморските естуари на германските реки са с голямо значение за корабоплаването. Разширяването на речните устия е резултат главно от рушителната дейност на приливите и отливите. Тук са изградени най-големите германски морски пристанища. Естуарът на Елба е широк до 15 км и при прилив позволява на големи съдове да достигат чак до Хамбург – на 100 километра от брега на морето.
Балтийското крайбрежие на страната доста се различава от северноморското. То е от лагунно-лиманен тип. Плажовете и дюните често са прикрити от морето с пясъчни коси. В Балтийско море няма големи приливи и отливи. Пристанищата са в по-изразителните заливи на Кил, Любек и Рощок. Недалеч от брега е най-големият германски остров Рюген, белите брегове на който се извисяват до 120 метра над водите.
За улесняване на връзките между Северното и Балтийско море в края на миналия век е построен Килският канал. Той е с дължина 99 километра и свързва Килския залив с естуара на р. Елба. С преминаването си през килския канал корабите икономисват 440 морски мили от заобикалянето на полуостров Ютланд пред Датските проливи.
Каналът има четири шлюза, широк е от 100 до 200 метра и дълбок 11 метра. Килският канал е с най- интензивно движение – годишно го преминават 50 хиляди кораба с над 50 млн. Т товари /три пъти повече, отколкото са преминаващите през Суецкия канал кораби, но с пет пъти по-малко товари/.
На юг ивицата на широките брегове се сменя с преовлажнени низинни и хълмисто-равнинни земи. Цялата ниска северна част на Германия в близкото геоложко минало е била покрита с колосален ледник. Континенталните заледявания са оказали най-силно влияние върху земните форми в германската равнина. При оттеглянето на ледниците към Скандинавкия на обширни пространства са се отложили глини, пясъци и хълмове от каменисти материали /моренни валове/. Ливадите и полята се редуват с торфища, блата и езера. Особено много са езерата в Мехленбургското Поезерие – Мюриц, Шверинерзе и други. Хълмовете са покрити със смесени и борови гори.
Почвите в Северногерманската равнина не са особено богати и изискват постоянно наторяване. Това в най-голяма степен важи за т-нар. Зандрови /пясъчни/ полета като Люксембургската пустош между Вебер и Елба. По размер на обработваната земя фермите в Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Мекленбург са най-големите в Германия.
Равнината е прорязана от гъста мрежа шосета, железопътни линии, плавателни реки и канали. В нея са разположени столицата Берлин, големите градове Хамбург, Бремен, Хановер и други.
Граничеща на север с две морета, на юг “заливите” на Германската равнина се допират до широка ивица от планини и плата – част от Средноевропейските харцински планини. В подножието им е прокаран Средногерманският канал, свързващ столицата Елба с Рурската област и р. Рейн. Каналите в Германия са оразмерени с оглед да пропускат речни съдове с газене до 2,5 метра.
Релефът на средната част на Германия е истинска мозайка от планински куполи и вериги, котловини, речни долини и проломи. Разработването на находищата от висококачествени черни въглища в подножието на Рейнските шистови планини и на калиева сол в подножието на Харц /Щасфурт/ е изиграло важна роля в развитието на германската индустрия. В по-малка степен това важи за рудните находища в Харц и Ерцгебирге.
Рейнските шистови планини са редици от възвишения до 800 – 900 метра, разсечени на две от дългия, дълбок и тесен Рейнски пролом. От лявата страна на реката са възвишенията Айфел, Хунсрюк и Хардт, а от дясната – Заусрланд, Вестерланд и Таунус /880м/.
Почти в географския център на Германия е куполовидната планина Харц. Благодарение на рудниците за олово, сребро, желязо и калай, водите и дървесината, няколко столетия Харц е бил средище на саксонските и тюрингските металурзи. Сега рудодобивът в Харц е почти напълно прекратен.
На югоизток от Харц са Тюрингенвалд и Фихтелберг с добре запазени по плоските им била гори. Средногерманските планини, макар и не особено високи, са истински “ловци на дъждовете”. Докато в низините валежите са 700 – 800 мм годишно, но западните склонове на планините те надхвърлят 2000мм.
Най-високата планина в Източна Германия е граничната Ерцгебирге /Крушне хори, Рудни планини/. Голяма част от запасите на руди на цветни метали и уран вече са изчерпани. По-голямо, както и в Харц, е значението на планината за развитието на туризма. Живописната местност около пролома на р. Елба /Лаба/ се нарича Саксонска Швейцария /в Германия има още една “Швейцария” – Франконска/.
В северното подножие на Ерцгебирге са най-големите в света кариери за добив на кафеви въглища.
На юг от Рейнските шистови планини е германският близнак на сдвоения масив Вогези – Шварцвалд. От големия завой на Рейн на север при Базел до подножието на Таунус се простира силно издължената Горнорейнска котловина. След като получи водите на два големи притока – Майн и Некар, и на стотици по-малки, Рейн пробива планините, устремена към низините на Холандия и Северно море.
Поради по-мекия си климат Горнорейнската котловина в селскостопански отношение с екзотичен за Германия кът с добре развито лозарство, овощарство и тютюнопроизводство. Тук са най-известните сред 400-те курорта и бани с лековита минерална вода в Германия – Баден-Баден и Висбаден.
Веригите на Швабски и Франконски Алб /Швабска и Фронконска Юра/ свързват Шварцвалд с четките планини. По стъпаловидните им склонове има много пещери, пропасти и карстови извори. Швабски и Франконски Алб са вододел между Дунав и Рейн, който беше разсечен с прокарването на канала Рейн – Майн – Дунав.
Швабско-Франконска Юра и известният национален парк Байришевалд ограждат от север Баварското плато или както често го наричат заради малката му височина /около 500 м/ – Баварската равнина. В северната чу част протича река Дунав. Южната, по-висока част на платото, е прорязана от долините на алпийските притоци на Дунав: Ин, Изар, Лех, Илер и и други. Благодарение на тях Дунав увеличава водите си от Улм до Пасау четиридесет пъти.
На територията на Германия е една много малка част от Алпите, т. Нар. Баварски Алпи. Над планинския курорт Гамиш-Партенкирхен, само на стотина километра от Мюнхен, е алпийският първенец на Германия – връх Цугшпице /2968 м./ Над 2400 м склоновете са постоянно покрити със снегове. Между гънките на полите на Баварските Алпи са германските алпийски езера, подхранвани от шумните и с леденостудени води алпийски потоци. Най-красиво сред езерата е Кьонигзе, близо до границата с Австрия.
В Бавария горите заемат най-голямата площ, но най-компактни са горските масиви в Шварцвалд и Рейнските шистови планини. В рейнланд-Пфалц и Баден-Вюртемберг горите заемат по 40% от територията, при 28% средно за Германия. Преобладават иглолистните гори /2/3 от площта на горите/. Характерно за Германия е, че голяма част от горите /40%/ се стопанисват от държавата.
Поради голямата гъстота на заселване, индустриализацията и урбанизацията на природната среда в Германия са нанесени тежки щети, като естествената растителност и животинският свят видово и количествено са много ограничени. Решителната намеса на човека проличава във всички кътове на германия.
През последните десетилетия средната постигна голям напредък в опазването на природната среда. Ограничени бяха емирите на въглероден двуокис и други промишлени замърсители на атмосферата. Германия е водеща в Европа и използването на безоловен бензин и каталитични неутрализатори в транспорта. Голяма част от отпадъците се сортират и използват като вторична суровина в промишлеността. Други се изградят или обработват с микроорганизми в специални заводи.
Намаля изхвърлянето на отпадни води в Рейн и Елба. Много е направено за залесяването на Рур. Подобри се екологическата обстановка в райони, които в миналото бяха еталон за пагубното въздействие на стопанската дейност върху природата. Германската “екоиндустрия” /дейностите по охрана на природата/ ангажира труда на половин милион души и поглъща 20 млрд. Марки годишно. В страната са създадени над 2 хил. резервата. Сега вниманието /и инвестициите/ са насочени към преодоляване на тежкото екологично наследство на бившата ГДР.
Съвременното население на Германия се формира в резултат на значително размествания след Втората световна война. В съответствие с решенията на Потсдамската конференция /1945г./ над десет милиона германци от териториите на Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и Югославия бяха преселени в Германия. Останалите в Източна Европа германци подхранваха през периода 1950-1990г. Ограничен приток към западната част на страната. Общо за периода в Германия пристигаха 2,3 млн. Етнически немци от Вроцлав /Бреслау/, Поволжието, Трансилвания и други райони.
Създаването праз 1949 година на две германски държави предизвика ново преразпределение на населението. От създаването на ГДР до началото на 60-те години, когато на миграциите на запад бяха наложени строги ограничения, населението в източната част на страната намаля от 19 на 17 млн. Души. След обединението още един милион източногерманци се преселиха в западните провинции, докато от запад на изток мигрираха само 150 хил. души.
Населението на обединена Германия е 82 млн. Д. Средната гъстота е 222 д./кв. км. – двойно по-висока от гъстотата на населението в съседните страни . Населението е разпределено неравномерно. По-малка е гъстотата в Шлезвиг – Холщайн, Довна Саксония, Бранденбург, Бавария и особено в Мекленбург – Форпомерн /под 100 д./кв. м./. Същевременно в Северен Рейн – Вестфалия гъстотата на населението е над 500 д./кв. км. , в Саар – над 400 д./кв. км.
От началото на 70-те години немското население е с траен отрицателен естествен прираст, т.е. раждаемостта спадна под равнището на смъртността. Това е съпътствано от общо застаряване на населението и нарастване на дела на хората над 60-годишна възраст /една пета от населението/, намаляване на работоспособното немско население, нарастване на разходите за пенсии, помощи и социални грижи и други неблагоприятни демографски и социално-икономически последици. Причините за голямото намаление на раждаемостта в Германия са много. Само за две десетилетия праз 60-те и 70-те години раждаемостта спадна два пъти – до 10 на хиляда души – ниво, характерно за годините на войните и Голямата криза.
Стремежът към по-малко деца в германското семейство е свързан с грижите по поддържането на висок стандарт, с професионалната и образователната реализация на родителите.
Съгласно действащото в Германия законодателство закрила на майчинството, детски надбавки и облекчения работещи жени имат право на отпуск шест седмици преди раждането и осем седмици след раждането. През това време майката получава средното месечно възнаграждение. Майките или бащите могат да получат отпуск до навършване на 18 месеца на детето, по време на който получават държавна помощ. При по-висок доход в семейството добавки се изплащат само за първо дете.
В градовете живее над 85% от населението на Германия. Здравеопазването, комфортът на жилищата, обслужването и търговията в селските райони не отстъпват по качество на тези в градовете. Нещо повече, селските местности стават по-привлекателни за живеене с по-малката замърсеност, възможността за труд на открито и непосредствен контакт с природата. Около десет хиляди германски села са включени в специална програма за инфраструктурно и строително обновление. В най-малките селища и общини, до които не достигат веригите на големите супермаркети, съществуват бакалници, често многофункционални. В тях се продават само хранителни продукти. Обикновено собствениците ги съчетават с малка бензиностанция, спешна аптека, банково гише, тото пункт Предлагат се и някои комунални услуги. И в най-разпръснатите и отдалечени планински селца не липсват телефонната кабина и пощенската кутия.
Най-големи градски агломерации са Есенската /5,4 млн. Д./, Берлинската /3,4 млн. Д./, Щутгарската /Среден Некар 2    5 млн.д./ и Хамбурската /2,3 млн. Д./, но с население над 1 млн. Души са още Мюнхенската, Франкфурската, Кьолнската, Дюселдорфската, Хановерската, Манхаймската и Нюрибергската агломерация. Някои големи и близко разположени агломерации се сливат в още по-големи градски и индустриални териториални съчетания. Рейн – Рурският район включва Есенската, Дюселдорфската, Кьолнската, Бонската и други градски агломерации с общо население над 11 млн.з. Подобно сливане се наблюдава и в района Рейн – Некар /Франкфурт – Манхайм – Щутгарт/.
Икономическите и психологическите трудности на обединението отново поставиха на преден план сложните проблеми на икономическата имиграция в Германия. Отворените граници и упоритите опити на източноевропейците да се заселят завинаги или поне за известно време в благоденстващия Запад допълнително изострят проблемите. Германия се превърна в “европейски лагер за бежанци” – две трети от имигрантите от Източна Европа и развиващите се страни желаят да живеят именно тук.
Икономическата имиграция в Германия не е нещо ново. След едностранното затваряне на границата от бившата ГДР през 1961 г. Правителството на ФРГ взе линия на приличане на работна сила от чужбина. През следващото десетилетие в страната пристигнаха над три милиона работници от Италия, Турция, Испания, Португалия, Гърция, Мароко и други страни. От 1974 г. Миграционният поток е ограничен със закон.
Легално пребиваващите в страната икономически имигранти са 5,4 млн. Д. Преобладават турците и имигрантите от бивша Югославия, но през последните години в Германия намериха работа сто хиляди румънци, поляци и българи.
Първите имигранти бяха почти само мъже и работеха по договор за ФРГ по няколко години. По-късно преобладаващо стана желанието за постоянно заселване. Нарасна делът на неактивната част от имигрантите – предимно деца и жени.
Много предприятия, магазини, ресторанти и ателиета функционират благодарение на чужденците Особено висок е делът им в металургията, строителството, хотелиерството и ресторантьорството, комуналното стопанство. Обикновено имигрантите заемат по-непривлекателни работни места и получават по-малки заплати от тези, на която биха се съгласили повечето германци.
Пълната натурализация, т.е. интегрирането в обществото, представлява проблем както за чужденците, така и за германците. Много от имигрантите имат собствени жилища, не зависят от социални помощи и развиват самостоятелна дейност в малки предприятия, ремонтни работилници и ресторанти във Франкфурт, Щутгарт, Мюнхен, Берлин, Дюселдорф и други големи германски градове.
Германия сътрудничи с Полша и други съседни страни за връщане на транзитните бежанци и за избягване на опитите за нелегално пресичане на границите. По 900-километровата източна граница с Полша и други съседни страни за връщане на транзитните бежанци и за избягване на опитите за нелегално пресичане на границите. По 900-километровата източна граница с Полша и Чехия е инсталирана специална регистрираща техника от арсенала на армията на бившата ГДР. В страните им вече са върнати десетки хиляди души, нелегално пребиваващи в Германия.
Приносът на Германия в световната култура е огромен. Добре известни са постиженията на литературата в страната – родина на книгопечатането и издателската дейност, на немската музикална предкласика и класика, на науката и образованието.
Книжния пазар в Германия е най-големият в Европа. С издаване на книги, вестници и списания се занимават над три хиляди издателства. За купуване на книги германците харчат годишно над 5 млрд. Марки. Обществените библиотеки са добре уредени с богати фондове от художествена, научна, специализирана и учебна литература. През последните години делът на преводната литература достигна 15%, главно от книги на американски автори. Издателствата закупуват годишно над 10 хиляди лицензи за издаване на преводна литература и продават в чужбина правата за издаване на почти три хиляди книги на германски автори.
Още в края на миналия век немската наука и техника в много области се налага като водеща на континента. Забележителни успехи постигат физиката, химията, географията, философията и приложните изследвания в областта на транспорта, медицината, енергетиката, електротехниката и металургията. Финансовите и индустриални кръгове в Германия активно са поощрявали съединяването на научните постижения с производствената практика и образованието.
Проучванията на асоциация Европейско образование, направени сред видни индустриалци, финансови специалисти, политици и висши чиновници, както и сред самите студенти и преподаватели, показват, че в Европа най-високо се цени качеството на висшето образование във ФРГ. Германската подготовка в природоначините и техническите дисциплини, и особено подготовката на инженери, химици и биолози, е ненадмината. Подготовката на манидъри е най-добра след тази във Великобритания, но германците се справят отлично при работа в екип и в конкретни практически условия.
Висшите учебни заведения в Германия са представени от университети, технически учебни заведения и висши училища по изкуствата. След войната броят на студентите е нарасна петкратно.
Студентите в Германия се обучават средно 7 години – повече, отколкото във Великобритания, САЩ, Холандия. Най-голям е броят на студентите в Мюнхен и Берлин /над 100 хил./, Кьолн /80 хил./, Хамбург, Франкфурт и Хановер. Типични университетски центрове, настрана от големите градове, са Хайделберг, Гьотинген, Мюнстер, Малбург, Хисен, Ерланген, Тюбинген, с дял на студентите в общи броя на населението над една пета.
Страната е най-силната в икономическо отношение държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство тя заема трето място в западния свят след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия – второ място, след САЩ. Концерни банки образуват монополистически групи, представляващи мощни транснационални корпорации. От тях водещи в тежката промишленост са “Тисен”, “Круп”, “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и голяма част от тежкото машиностроене. В електротехниката и електронната промишленост доминират “АЕГ – Телефункен”, “Бош” и “Сименс”, в химическата промишленост – “Хьохст”, “БАСФ”, “Байер”, образували в миналото гигантския тръст “ИГ – Фарбениндустри”.
Голямата концентрация на капитали, мощност и производство е много характерна за Западна Германия. Тук делът на държавния сектор в икономиката е значително по-малък от този във Великобритания и Франция. Доста по-различна е картината в източната част. Без да е най-съвършен, но все пак може би най-ефикасен път за решаване на сложните икономически проблеми в бившата ГДР се оказа приватизацията. Заедно с вече съществуващите около 100 000 самостоятелни фирми в източна Германия функционират около 350-400 хиляди частни предприятия. И в бъдеще се очаква значението на съществуващите и сега възникналите дребни и средни предприятия да нараства значително. На тях се възлагат основните надежди, за да се регулира пазарът на труда. В сферата на търговията, ресторантите и аптеките с много малки изключения приватизацията окончателно е приключила. Все още обаче е чувствително забавяне в селското и горското стопанство.
Отговорност за прехода от планово към пазарно стопанство носят Агенцията по приватизация /Treuhandanstalt/ и нейните 15 регионални бюра. За около 70% от предприятията Агенцията лансира идеята за пълно или частично опрощаване на старите дългове.
Значителна роля в стопанството на Германия играе чуждестранният капитал, особено американският, на който се падат 40% от всички чужди инвестиции.
Промишлеността с ядрото на немското стопанство формира почти целия износ и над половината от съвкупния обществен продукт. В редица отрасли – черна металургия химическа промишленост, общо машиностроене, автомобило- и корабостроене – износът съставлява почти половината от произведената продукция.
Развитието на енергетиката се основава както на собствени, така и на вносни суровини. Структурата на потребление на енергоресурси претърпя значителни изменения във връзка с нарастване на относителния дял на течното гориво през 60-те години и на твърдото през 80-те години след поскъпване на нефта. Ориентацията е към ограничаване на нефта за сметка на въглищата, атомната енергия и използване на алтернативни енергоизточници, както собствени, така и вносни.
Добивът на черни въглища е 58 млн. Т годишно. Над 80% от него се осъществява в Рурския басейн от частно-държавната компания “Рурколе АГ”, а останалите – в Саарския и Ахенския басейн. Германия е най-големият износител на черни въглища за страните от ЕО – годишно изнася над 20 млн. Т. – І –во място в света. Той е съсредоточен в Долнолаузицкия /Котбус/, Саксонско – Тюрингския /Хале-Лайпциг-Вайсенфелс- Цайц/, Долнорейнския /Кьолнския/ басейн.
Собственият добив на нефт задоволява едва 5% от потребностите на страната. Той се извлича в междуречието на Везер – Емс. Недостигът се компенсира с внос от Великобритания, Норвегия, Русия, Венецуела, Нигерия и други. На тази основа бързо развитие получи нефтопреработвателната промишленост. Половината от тях са в пристанищните градове  Хамбург, Бремен, Вилхелмехафен. Все повече нараства значението на Рейнското – Вествалския район /Гелзенкирхен, Кьолн/. Големи нефтопреработвателни заводи има в Инголяадт и Карлсруе В източната част мощностите са съсредоточени в два района: Приодерски – в Шведт, към който се числят заводите в Цайц, Бьолен, Мокцендорф, Фльонке, Вебау и Средногермански /Лойна/.
Добитият природен газ /около 30 млрд. куб. м/ задоволява една трета от потребностите. Внос се прави от Нидерландия , Норвегия и Русия.
Германия заема четвърто място в света по производство на електроенергия /около 530 млрд., квтч/ след САЩ, Китай, и Япония. Половината от електроенергията се получава от въглища. ТЕЦ са изградени във въгледобивите райони Рур, Саар, Долен Лаузиц, Саксония, Тюрингия, по бреговете на Рейн. В Северна Германия работят централи с нефт и газ. Техният относителен дял е 15 %. На дунавските алпийски притоци и на някои реки в Рейнските шистови планини са изградени ВЕЦ, които дават 5% от електроенергията. Строителството на атомни електроцентрали започва през 1961 г. Изградени са около 20 АЕЦ и още толкова са в строеж. Те дават 30 % от енергията. Разположени са край реките Некар, Майн, Елба, Везер, Дунав. Уран се добива в находището Гросшлопен /планината Фихтел/ и Менценшвалд, но главно се внася от ЮАР, Австрия, Канада, Франция и други.
Черната металургия е един от най-важните промишлени отрасли с традиции и голяма концентрация на производството. Около 40 % от продукцията се изнася. По производство на чугун, стомана и прокат /между 35 и 49 млн. Т/ Германия изпреварва всички страни в ЕС. Отрасълът се развива предимно с вносна руда , тъй като собственият добив е незначителен /1,7 млн. Т/. Имена като “Круп”, “Тисен”, “Хьош”, “Манесман”, “Кльонкнер” са олицетворение на германския железен дух на немската предприемчивост и дисциплинарност.
За разлика от черната металургия цветната не е така добре развита. Страната е задоволена частично единствено с оловно цинкова руда, която се добива и преработва в Рур и Харц. По производство на първичен алуминий /750 хил. т/ Германия заема първо място в ЕС. Най-големите заводи са в Северен Рейн-Вестфалия /Есен, Фьорд, Люнен”, в Бавария, в Хамбург, в Саксония /Батерфелд/ и Тюрингия /Лаута./. С вносна медна руда и собствен меден лом се произвежда около 300 хил. т. Черна руда и собствен моден лом се произвежда около 300 хил. т черна мед в Хамбург, Любек, Дуисбург, Люнен, Оснабрюк, Берлин.
Сърцевината на германската промишленост е машиностроенето, което се отличава с високо ниво на производството и дава една трета от общата промишлена продукция и половината от износа на страната. На фона на широкото му разпространение на територията на Германия се открояват най-големите многоотраслови райони – Долнорейнско  Рурски, Щутгартски и Рейнско – Майнски. Много големи центрове извън тези райони са Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Майнхайм – Лудвигсхафен, Берлин, Хале, Лайпциг, Дрезден, Хемниц.
Тежкото машиностроене е най-силно развито в Рурската област. Произвеждат се машини и оборудване за добивната и металургична промишленост с центрове Оберхаузен, Гревонбройх, Кьолн, Бохум, Дюселдорф, двигатели с вътрешно горене с центрове Кьолн и Гелзенкирхен. В Магдебург, Хале, Зангерхаузен се произвежда прокатно и химическо оборудване, в Кьотен – кранове, а в Цайц – оборудване за брикетиране на кафяви въглища. Над 10 % от общото производство на електротехническата промишленост се пада на Мюнхен. Други важни центрове са Нюрнберг, Ерланген, Щутгарт, Манхайм, Франкфурт на Майн, Кьолн, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Ерфурт, Йена. Тук е  “царството” на “Сименс” – европейската алтернатива на японската и американската експанзия. Компанията, чийто годишен обем на търговските сделки надхвърля 70 млрд. ДМ, е основана през 1847 г. Под името “телеграфенбауанщалт Сименс унд Халске”, което носи до 1966г. Фирмата работи изключително в сферата на т. Нар. Инвестиционни стоки и се числи към водещите производители в света в областта на производството и разпределението на енергията, канцеларската и съобщителна техника, системите за производствена, медицинска и транспортна техника, както и електрониката в автомобилостроенето и определени конструктивни елементи /автомобилна електроника/.
Корабостроенето изпитва силната конкуренция на Япония, Южна Корея и редица други страни. Морски кораби се строят в Хамбург, Кил, Бремен, Емден, Любек, Вилхемсхафен, Бремерхафен, Рощок, Висмар, Щралзунд, а речни в Дуисбург, Маянц, Кобленц, Дегендорф. Германия е на четвърто място в света след Япония, Южна Корея и Китай.
Сравнително нов и силно развит отрасъл е авиационноракетната промишленост. Близо 80% от производството се контролира от три концерна: “Месершмидт-Бьолков-Блом”, “ФФФ-Фокер” и “Дорние”. Основни са два района – Южен, обхващащ Бавария с центрове Мюнхен и Аугсбург, и Северен с центрове Хамбург и Бремен. На базата на бившите самолетни заводи “Месершмидт” в Аугсбург и Регенсбург е създадено предприятието “Аероюнион”. В Касел е самолетния завод “Юнкерс”, в Мюнхен – “Дорние”, в Щутгарт и Бремен – “Хайнкел”.
Текстилното машиностроене е съсредоточено в Баден – Вюртемберския район /в ивицата от Лебинген до Ройтлинген, Рейнско – Вестфалския /Мюнстерланд/, в района на Вупертал – Аахен – Крефелд, в Бавария /Аугсбург/.
Центрове на оптическата промишленост са Мюнхен, Щутгарт, Йена и Брауншвайг, на стъкларската – Кьолн и Зул. Режещи инструменти се произвеждат в Ремшайд и прочутия Солинге, а полиграфически машини в Щутгарт, Франкфурт на Майн и Лайпциг.
Химическата промишленост дава една десета от общата промишлена продукция и 13 % от износа на страната. По износ на химически изделия Германия е на първо място в света. Отрасълът се развива частично с местни суровини – черни и кафяви въглища, калиеви и каменни соли, но по-голямата част от суровините са вносни – фосфорит, пирит, самородна сяра, нефт, газ. По производство на торове от калиеви соли Германия е на първо място в света. Особено силно е развитието на сярна киселина, пластмаси изкуствени влакна и други.Основен химически район е Рейнско – Вестфалският, където се произвежда 35 % от продукцията на страната и са развити всички клонове на отрасъла. Произвеждат се както изделия на основната химия, така и нефтохимични продукти, парфюмерийни /Кьолн/, фармацевтични /Вупертал/ и други изделия.
Втори район е Югозападният /нефтохимия, производство на бои за нуждите на текстилната промишленост. Друг район е Рейнско-Майнският. Химическа продукция се произвежда във Висбаден, Офенбах, Ханау, но главен център е Франкфурт, където се намира основният завод на концерна “Хьохст”.
Измежду отраслите на леката промишленост най-голямо значение има текстилната. Нейните наченки са още през средните векове с прочутите манифактури. В наше време тя изпитва конкуренция на изкуствените и синтетични тъкани. Основни текстилни райони са Рейнско – Вестфалският, Баден – Вюртембергският, Баварският и Тюрингският. Най-големи центрове са Мьонхенгладбах, Аугсбург, Крефелд, Аахен, Щутгарт, Хамбург и Бремен. Около Хемниц са разположени близо 70 % от текстилните предприятия на Източна Германия. Най големи специализирани центрове на обувната промишленост са “обувната метрополия” Примасене и Офенбах.
Водеща роля има и животновъдството, което произвежда две трети от общата селскостопанска продукция. За повсеместното му развитие спомагат просторните пасища и фуражната ориентация на растениевъдството. Най-голямо значение има отглеждането на едър рогат добитък с месо-млечно направление. Добри условия за това предлагат долините на Рейн и Некар, северногерманската низинна земя и планините на Бавария. Недостигащите месо, мляко, яйца и други животински продукти се внасят от Холандия и Дания.
По второстепенна роля играе растениевъдството То не задоволява вътрешните потребности, което налага внос на много култури. Особено неблагоприятни за земеделие са северозападните и североизточните блатисти пространства В крайречните долини и в низините земи съществуват добри условия за развитие на растениевъдство. Най-благоприятни те са в долината на Рейн, в Швабската и Фронконската низина в Долна Бавария, където се отглеждат зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и овощия.
Основният проблем на германското земеделие е да се преодолеят диспропорциите в развитието му на изток и запад както и да се премине към единна структура на стопанисване на земята.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Дойков, В. ; Дерменджиев, Ат; Янков, Р.; Дерменджиева, Ст. “Германия – в центъра на Европа”.ИК”Парнас” 1996г

Антарктида

АНТАРКТИДА

Суровата красота на най-студения, най-ветровития, най-високия и най-пустинния континент на Земята – Антарктида, неудържимо привлича хората през последните два века от човешката история. Полярните изследвания са блестящ пример за авантюристичната натура на човешкия дух, търсещ винаги новото и неизвестното.
При описанието на Антарктида – континента, един и половина пъти по-голям от Европа или двойно по-голям от Австралия, почти винаги се употребяват превъзходни степени- най-студеното, най-ветровитото, най-високото, най-сухото място на Земята. Тoзи изолиран заледен континент се намира на 1000 км от Южна Америка, на 2800 км от Южна Африка. С площта си от 13,9 млн. кв.км той заема 1/10 част от земната повърхност. Антарктида има средна височина над 2000 м, което е 3 пъти повече от средната височина на всички останали континенти. Тук се намира полюсът на студа най-ниската температура от (-89,6 градуса) е измерена на руската полярна база “Восток” и тя е съизмерима с очакваните температури на Марс.

Континента е покрит с 25-30 млн.куб. км лед , който е дебел средно 2450 м, като на места ледената шапка достига близо 5000 м дебелина. Тази огромна ледена маса представлява 75% от сладководните запаси на Земята. Ако само една малка част от леда се стопи, нивото на световния океан ще се повиши значително, което ще би имало катастрофални последици за останалите континенти. Затоплянето на климата в района на Антарктическия полуостров, е тревожен сигнал за цялото човечество. Космически студове, ураганни ветрове и снежни виелици – това е представата за ледения континент, но Антарктида е преди всичко свят на дива, предизвикателна и неистово привличаща природна красота. Всеки стъпил на суровите леденокаменни брегове с мързеливо изтягащи се тюлени и тромаво поклащащи се пингвини, които ловко се гмуркат в ледоностудените и кристално чисти води, където айсберги с форми на изящни замъци искрят във всички цветове на дъгата, остава завинаги пленен от обгръщащата го неземна красота. Не случайно я наричат бялата любовница. Който веднъж се е докоснал до Антарктида остава влюбен в нея за цял живот.

Ледникова покривка и релеф
Площта на Антарктида е 13,975 млн. km2: мие се от водите на Тихия океан (с периферното море Рос, море Амундсен, море Белинсхаузен), Атлантическия океан (с море Уедъл) и Индийския океан. Слаборазчленена брегова линия; добре обособен е простиращият се на север (към Южна Америка) Антарктически полуостров. Антарктида е високо ледниково плато, над което на места се издигат планински вериги – Елсуърт (връх Уинсън, 5140 m), Земя Кралица Мод, и планини – Принц Чарлз и др. Почти в централната част е платото Советское (високо около 4000 m). Антарктида е най-високият континент на Земята – средна височина на ледниковата покривка 2040 m. Средна височина на основната (подледниковата) повърхност 410 m; голяма част е под морското ниво.

От ледници е свободна само около 0,2-0,3 % от площта на Антарктида – отделни планински върхове, била и оазиси по крайбрежието. Средна дебелина на ледниковата покривка 1720 m, максимална – 4300 m, обща площ на ледения щит 2,044 млн. km2, обем на леда 24 млн. km3. Ледниците се стичат към океаните и образуват шелфовите ледници Рос, Филхнер и др.; обща площ 1,5 млн. km2. По-голямата част от Антарктида е заета от Антарктическата платформа. Грабените на морето Уедъл и морето Рос я отделят от антарктическия геосинклинален пояс – южно продължение на Андите (т.нар. Антарктанди).
Почти цялата Антарктида е покрита с мощен слой континентален лед (около 13 млн. км2). Средната му дебелина е около 1500 м, най-голямата известна – около 4 000 м. Обемът на ледовете, покриващи Антарктида се преценява около 19 млн. км3. Ледената покривка на Антарктида съставлява 85,3% по площ и 87% по обем от цялото заледяване на Земята. Ледените потоци бавно текат от центъра към периферията на континента, където се спускат в морето, като нерядко се откъсват, образувайки айсберги. Измерените скорости на движение на леда варират от 30-40 до 350-400 м/год. Най-големите ледници, като Бирдмор имат дължина 180 км, широчина 15-20 км. Между близко разположените ледникови езици се образуват характерните за Антарктида неподвижни ледови образувания – шелфови ледници. Характерни елементи на крайните части на ледената покривка на Атлантида са: ледоломи, ледени куполи и навеяни ледници.

Релефът на Антарктида до международната геофизична година не е бил достатъчно изучен. Големите височинни релефи са покрити с лед. Може да се каже, че Антарктида е континент с пресечен релеф, обкръжен от голямо количество острови. Разцепванията и разломите на земната кора и крупните премествания на земната кора  са създали в общи линии съвременният релеф на Източна Антарктида (планините Земята на Виктория и Земята на Кралица Мод и др.).

Вулкана Еребус

Вулканичната дейност не е прекратена и до ден днешен (вулкана Еребус 4023 м на остров Роса). По бреговете ледения щит се превръща на някои места в планински хребети – Британия (3209 м), Кралица Александра (4572 м), т. Маркем (4602 м) на източния бряг на Роса – планините Ню-Швабенленд на Земята на Кралица Мод. Западна Антарктида се отличава от Източна по това, че в строежа й преобладават мезозойски и кайнозойски отлагания. Цялата тази област е заета от високи хребети, достигащи до 4191 м (планината Земята на Греъм). За характера на релефа на ледниковата обвивка, може да се съди по участъците суша, не покрити с лед и частично заети от езера. Това са т.нар. “оазиси”  – напр. Бангер и на др. места.

КЛИМАТ
В Антарктида, с изключение на крайбрежните райони, господства континентално-полярен климат, характеризиращ се с отрицателни температури в летните и зимните месеци и неголямо количество валежи. Климата определя преобладаващ антициклонален режим на въздушните маси. В профилът на ледената повърхност и земната повърхност под нея в не-есенно време по краищата на материка се наблюдава така също циклонична дейност, често разпростираща се и към вътрешните райони. През летния период (декември, януари, февруари) в Антарктида има много ясни дни, но се получава голямо отражение от ледената обвивка, в резултат на което общото постъпление на слънчева топлина е 4-5 пъти по-малко от същите ширини в Северното полукълбо. В централната част на континента средната температура в най-студените месеци достига -700 С, средната годишна температура – около -500 С. Абсолютния температурен минимум за Антарктида и за цялото земно кълбо е -87,40 С, измерен на станция “Восток”. Контрастът между много студената повърхност на Антарктида и по-топлите заобикалящи я води, обуславят честите и силни ветрове (понякога до 90 м/сек). Скоростта на тези ветрове бързо намалява при издигане на височина и са най-силни на 350-400 км. От брега, а във вътрешността на Антарктида затихват. Зоните с най-големи валежи (500-600 м3 за година) са разположени в приморските части в ивица с широчина около 150 км. Относителната влажност на въздуха е средно около 73-78%.

Население
Поради суровият климат в Антарктида няма постоянно население. Там са разположено научни станции. Временното население на Антарктида наброява от 4000 човека през лятото до 1000 човека през зимата. В съответствие с конвенцията от 1 декември 1959 г., Антарктида не принадлежи на нито една държава. Разрешена е само научна дейност – Научни разработки, изследвания, проучвания с цел обогатяване на познанията на човечеството, с цел откриването и разработването на природните ресурси, криещи се под вековния лед на континента.

РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Растенията и животните са разпространени само с приморската ивица. Растителността на свободните от лед места е представена от различни видове мъхове и лишеи. Растителността на водоемите (пресни и солени езера) и представена от ниаколко вида водорасли. На «Земята на Греъм» са известни 3 вида растения с цветове. От надземните животни преобладават тюлени, птици (2 вида буревестници) и пингвини (вкл. императорски пингвин).

Ограничният свят на водите на Антарктида не се отличава с видово разнообразие, но е необикновено голям като количество. Растителността на откритото море се състои от милиарди малки организми фитопланктон, предимно диатомови водорасли, служещи за храна на животните. Огромните количества раци, поглъщащи фитопланктон, представляват от своя страна храна за китовете, калмарите, рибите, някои тюлени и птици. От морските млекопитаещи най-характерните представители са китообразните (финвал, южен гладък кит, син кит, кашалот, сейвал), а също така морски котки и морски слонове. В Антарктида живеят 16 вида птици.

По крайбрежието на континента и островите има хиляди колонии пингвини (императорски, кралски, пингвин на Адели и др.). Също така многочислени буревестници, албатроси и др. Във водата се среща камбала, морска игла, един вид миноги и др.

ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА
Едва в края на XVIII в. човешки поглед зърва за първи път красивата, но дива и сурова Антарктида. По време на околосветското плаване Джеймс Кук 1772-1775 г. платноходите му “Адвенчър” и “Резолюшън” достигат невижданите дотогава южни ширини от 71,10 градуса. Очакванията да види цветуща и богата като Америка Земя не се оправдават.
Петдесет години по-късно роденият в Естония Тадеуш фон Белингсхаузен тръгва са търси митичната Южна Земя. През януари 1820г. корабите му достигат до Антарктическия полуостров. Новооткритата земя била кръстена на руския цар Александър I, който пратил експедицията. За първооткриватели претендират и американците, тъй като Улия Смит достига Южношетландските острови по същото време. Кой първи се е добрал до най-южния континент на Земята е въпрос на национален престиж. Не случайно испанските приятели и съседи на нашата българска експедиция от о-в Ливингстън, провеждат трета година археологически изследвания за да намерят останките на китоловния си кораб “Сан Телмо”, за който се предполага, че в началото на XIX в. се е разбил в бреговете.
Героичният период в историята на полярните изследвания е в края на XIX и началото на XX в. Тогава са експедициите на французина Шарко, англичаните Скот и Шакълтън, белгиеца Герлаш, норвежците Борхгревник, Амундсен и Норденшелд, ферманците Дригалски и Филхнер, австралиеца Мосън и японеца Шираз. Без модерната съобщителна техника, транспорт и екипировка полярните изследователи са проявявали невероятен героизъм, за да разкрият пред останалия свят тайните на последния девствен континент на Земята. Малко са хората на нашата планета, които не знаят имената на Робърт Скот и Роал Амундсен. Епичното съревнование между тях ще остане завинаги в човешката история. Досега над 220 експедиции от различни части на света са поемали към ледения континент. Броят им непрекъснато ще расте, защото тази най-дива и най-неизучена част на нашата планета все още ревниво пази тайните си и тепърва ще се отплаща на многобройните си изследователи за усилията им.
В 13-ата руска антарктична експедиция участва (1968-69) за пръв път български изследовател. През 1987-2002 са проведени 10 български полярни експедиции (ръководител Христо Пимпирев). На остров Ливингстън е построена българска полярна станция. Създаден е (1993) Български антарктичен институт (пръв председател Х. Пимпирев), приета е (1994) Национална антарктична програма, провеждат се изследвания в областта на науките за Земята, медицинските и биологичните науки. От 1994 България е асоцииран член на Научния комитет за антарктични изследвания (SCAR), от 1998 е консултативен член на Антарктичния договор.

НОВИ МИСИИ
Ледоразбивачът “Поластерн” (Полярна звезда), който извършва европейските изследвания на климатичните изменения на Северния и Южния полюс, предприема нова мисия към Северния полюс. Изследванията са концентрирани върху анализ на леда, най-старият архив на планетата.
Най-старите проби взети по време на последната мисия на ледоразбивачът, датират от преди 800 000 години. Те са взети от френско-италианската база на Антарктида “Дом Конкордиа”.
Натрупаният сняг и ледове пазят непокътнати балончета въздух, с незаменима памет за атмосферата преди стотица хиляди години. Серните компоненти дават сведения за вулканичната дейност, докато концентрацията на въглероден двуокис, метан и азот дават възможност да се определи съставът на въздуха от тогава.
Анализите, проведени в Европа, показват връзка между глобалното затопляне и съдържанието на въглероден двуокис във въздуха, топлите периоди съответстват на най-значителните емисии на газ. Въпреки това учените не смятат, че замърсяването е единствената причина за затоплянето на климата, допълва АФП.

Ураганните ветрове, които се спускат по ледника, не щадят и българската база. Кацналата на бензинови варели къщичка стене и се люлее като дилижанс от връхлитащата хала. Единственото спасение е да не излизаш навън, където рискуваш да бъдеш издухан на плажа при пингвините.

Българската антарктическа база “Св. Кл. Охридски”
в средата на южното полярно лято

На Антарктида се правят научни разработки, изследвания и проучвания с цел обогатяване на познанията на човечеството, с цел откриването и разработването на природните ресурси, криещи се под вековния лед на континента.
Всичко това са добри цели и прекрасни стратегии за изваждане на човечеството от енергийната и ресурсна криза.

Не е далече времето, когато Антарктида ще е стратегическо място във всички аспекти.

Източници:
1. “Краткая географическая энциклопедия” 1962 г.
2. Енциклопедия “География на света”
3. “Как хората откривали земите си”
4. http://geology.hit.bg/pim1.html
5. http://nature.worldstreasure.com/continent.asp?id=3
6. Българска PC енциклопедия
Кратък показалец на изследователите на Антарктида

АМУНДСЕН (Amundsen) Руал (1872-1928)
Норвежки полярен изследовател. Пръв преминава през Северозападния морски път от остров Гренландия до полуостров Аляска (1903-06; с кораб “Йоа”). Установява посоката на изместване на северния магнитен полюс. Пръв достига Южния полюс (14 дек. 1911; с кораба “Фрам”). Осъществява (1926) трансарктичен полет с дирижабъла “Норвегия”. Загива със самолет при търсене на италианската експедиция на У. Нобиле в Арктика. На Амудсен са наречени море в Тихия океан, залив и котловина (в Северния Ледовит океан), ледник и планина (в Антарктида).

МЕСНЕР (Messner) Райнхолд (1944)
Италиански алпинист, първият човек, покорил всичките 14 планински върха в света с височина над 8000 m. Меснер е първият, който изкачва най-високия връх в света Еверест (8850 m) без кислороден апарат (заедно с П. Хабелер, 1978), и първият, който го изкачва сам и без кислороден апарат (1980). Меснер е и първият човек, който прекосява Антарктида без помощта на кучета и машини.

БЪРД (Byrd) Ричард Евелин (1888-1957)
Американски полярен изследовател, летец, адмирал. Пръв прелита над Северния и Южния полюс. Ръководи 4 антарктични експедиции (1928-30, 1933-35, 1939-41 и 1946-47). Създава изследователски бази; провежда географски, геоложки, метеорологични, сеизмични и други изследвания в Антарктида.

СКОТ (Scott) Робърт Фолкън (1868-1912)
Английски изследовател на Антарктида. Ръководи експедиции през 1901-04 (открива Земя Крал Едуард, изследва Земя Виктория и ледената бариера Рос) и през 1910-12 (достига Южния полюс на 18 ян. 1912 – след Р. Амундсен). Загива при завръщане от полюса. На Скот са наречени остров в Тихоокеанския сектор на Южния океан, 2 ледника, научна станция на полуостров Рос и планина в Антарктида.

ДЮМОН Д’ЮРВИЛ (Dumont d’Urvill) Жул (1790-1842)
Френски морски офицер, изследовател на Тихия океан. През 1822-24 участва в околосветско пътуване, 1826-29 ръководи експедиция до Нова Зеландия и Океания, 1837-40 участва в търсенето на Южния магнитен полюс. Открива Земя Луи Филип (днес Антарктически полуостров), Адели и Клер в Антарктида (1840). На Дюмон д’Юрвил е наречено море край източните брегове на Антарктида.

ЛАЗАРЕВ Михаил Петрович (1788-1851)
Руски мореплавател, изследовател на Антарктида, адмирал. Извършва 3 околосветски плавания (1813-25), в едно от които участва в експедицията на Ф. Ф. Белинсхаузен (1819-21) при откриването на Антарктида като командир на кораба “Мирни”. През 1833-50 ръководи руския черноморски флот. На Лазарев са наречени атол в Тихия океан, бряг, депресия, залив, море, шелфов ледник в Антарктида, нос, връх, река, риф на Алеутските острови, нос в Охотско море и др.

БЕЛИНСХАУЗЕН (Белинсгаузен) Фадей Фадеевич (1778-1852)
Руски мореплавател, адмирал. Участник в първото руско околосветско плаване (1803-06). Ръководи първата антарктична околосветска експедиция (1819-21, с корабите “Восток” и “Мирни”). През ян. 1820 открива Антарктида и острови в Атлантическия и Тихия океан. На Белинсхаузен са наречени море, остров, планина в Антарктида и на остров Сахалин, първата съветска полярна станция (1968) в Антарктида и др.

Азорски острови

Азорски острови

1. Характер на природните туристически ресурси:
а) Географско положение, граници, брегова линия
Азорите  са автономна португалска територия, разположена на около западно 1200 км от Лисабон и на 3900 км от източния американски бряг. Теторията е  разпръсната островна група в Атлантическия океан с обща площ от 2 330 кв.км и около 243 000 жители.
Столицата е Со Мигел. Състоят се от островите So Miguel, Santa Maria, Terceira, Graciosa, So Jorge, Pico, Faial, Flores и Corvo. Островите са гористи и планински. По бреговете има дълги плажни ивици и множество рибарски селца, във вътрешността – редица мини за минерали и сяра.
б) Релеф
На островите се наблюдава планински релеф, като най  – голямата височина е  2351 m (остров Пико).  Островите са изградени от базалти и гранити и често се регистрират земетресения.
в) Климат
Пролетта и лятото обикновено са слънчеви, а през юли и август температурите са извънредно високи – до 30–35°C в централната част и до 45°C във вътрешността на юг.
Есента и зимата обикновено са дъждовни и ветровити, но има и слънчеви дни, а температурите рядко падат под 5°C.  Климатът в Азорските острови, поради тяхното разположение в Атлантическия океан, е дъждовен и влажен.
г) Води
Островната група е разположена насред Атлантика, което е  предпоставка за  развитието на морски туризъм и съпътстващите го услуги.

д) Растения и животни
Температурите и високата влажност превръщат островите в идеално място за отглеждане на уникални растения. Местните жители  внасят цветя от цял свят – Африка, Азия, Европа, развъждат ги и след това ги продават на световния пазар. Освен бизнес, невероятната флора тук е като магнит на новите поколения екотуристи, които избират дестинациите за ваканция според това какви редки видове могат да видят на съответното място.
От птиците, най – популярни са асорите, дали името на островите, като те привличат орнитолози от цял свят. Край бреговете на Терсейра могат да се видят китове.

е) Защитени територии
Островната група  е защитена от Натура 2000, която  е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и место обитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.
Изграждането на Натура 2000 се основава на две основни за ЕС споразумения, свързани с опазване на околната среда и биоразнообразитето. Това са Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Обект на защита на двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида животни и растения, които са определени като значими за Европейската Общност.

2. Характеристика на антропогенните ресурси – основни центрове (градове), паметници, религиозни обекти
Остров Терсейра, което в превод от португалски означава просто Третият остров, е вероятно най-добре развитият по отношение на удобства и комуникации от деветте  Азорски острова.
Развитието на острова до голяма степен се дължи на американската военновъздушна база Лажеш на о. Терсейра, разположена недалеч от главния град Ангра ду Ероижму. В тази база спират за зареждане американските самолети на път за Персийския залив при първите войни там, както и за последната срещу Ирак. Азорските острови бяха домакин и на срещата в средата на март 2003 г. на Буш с европейските му съюзници Тони Блеър, Хосе Мария Аснар и тогавашния португалски премиер Жозе Мануел Дурао Барозу, след която прозвуча последния ултиматум към Саддам Хюсеин преди да започне войната.
На Азорите  вече има изградени туристически бази, разположени са хотелски вериги и други обекти за отдих. Освен това, могат да се видят някои паметници на католическата църква.
На островите, туризмът е новият икономически сектор,
който тепърва набира скорост. Местните жители  обаче са предприемчиви, не е нужно десетилетия да им се обяснява какво означава в превод инфраструктура и вече са инвестирали в летища на всеки от островите, строят пътища, нови хотели, като всички стаи по правило са с изглед към океана.
Атракциите все още не са особено развити, но за туристите  е невероятно преживяване да видят обичайното развлечение на местните през лятото – гонитба с бикове по улиците на Ангра ду Ероижму.
Фермите и земеделските имоти тук са малки и се отделени една от друга с ниски каменни огради от вулканични камъни.
Жителите на о.Терсейра са наследници на първите заселници от Португалия, доведени на островите от фламандеца Яком де Брюге между 1460 и 1470 г. Името си островът получава, защото бил открит след съседните Санта Мария и Сао Мигел. Жителите на Азорските острови са силно религиозни католици и броят на църквите е впечатляващ за население от само 55 000 души на този остров от 396 кв. км. Само манастирите на Ангра са девет.
В средата на миналия век мощно земетресение срива почти до основи гр. Ангра ду Ероижму, след което той е построен наново и днес зданията блестят с белотата си на фона на невероятното зелено и лазурното океанско синьо. Ангра е обявен от ЮНЕСКО за град от световното наследство.
Антропогенните ресурси се допълват от сапфирените лагуни и смарагдови езера, вулканичните конуси и кратери, от плодородната почва, подхранваща пищни азалии и хортензии, сред които се крият църкви от 15 век и плантаторски имения.
Местната кухня се отличава с оригинални рецепти от октопод, задушен във вино, риби, приготвени по множество различни начини и превъзходни ликьори от фурми, подправени с местни билки. Занаятите са свързани с морето – изкуствени цветя от черупки на миди, миниатюри от дърво и керамични съдове.

3. Характеристика на основните икономически показатели в туризма:
а) Брой на международните туристически пристигания
Според причината на посещенията, международните пристигания са както следва

фигура 1. Международен туризъм, според причината на пътуването

Съотношението между почиващите португалски и туристи с друга националност е както следва:

фигура 2. Съотношение между  националността на туристите

Разбира се, Азорите се посещават най – вече от граждани на ЕС, но  в сегмента бизнес пътувания и визити са чести посещенията и от американци, граждани на ОНД  и други.

б) Приходи от международен туризъм
Приходите от туризъм нарастват:

фигура 3. Приходи от туризъм

Както е видно от фигурата, приходите от туризъм в страната нарастват, данните от 2006 г са най- ниски, но следва да се има предвид, че те не са пълни, а само за деветмесечието на 2006 г

в) Постъпления от 1 турист
Средните постъпления от един турист при средна продължителност на престоя от 5 до 7 дена възлизат на около 100 -  150   евро на турист на ден  за престоя в зависимост от предоставените услуги.

г) Разходи за международен туризъм – за последните 5 години (2001-2006 г.)

фигура 4. Разходи  за туризма

Както е видно, разходите за туризъм се увеличават, но страната е член на ЕС, ето защо, има възможност да използва разнообразни програми  и средства от фондовете за покриване на някои дейности по привличане на туристи.

Източници:
Великов, В.,  Туристически ресурси на света, Ш., 2005

http://unwto.org/facts/eng/pdf/indicators/new/ITR05_europe_US$.pdf

http://unwto.org/facts/eng/pdf/indicators/ITE.pdf

http://www.ine.pt/portal/page/portal/PORTAL_INE