Полизахариди

ПОЛИЗАХАРИДИ
ВИДОВЕ, ПО-ВАЖНИ СВОЙСТВА, ПРЕДСТАВИТЕЛИ

1. ПОЛИЗАХАРИДИ (НЕЗАХАРОПОДОБНИ ПОЛИЗАХАРИДИ)
Обща характеристика и видове.
Полизахаридите (незахароподобните полизахариди) са високомолекулни съединения. Наречени са незахароподобни, тъй като са без сладък вкус. Те са малко разтвориш или неразтворими във вода.
Полизахаридите са въглехидрати, които чрез хидролиза могат да се разграждат до по-прости захари, като при пълната им хидролизасе получават съответни монозахариди. Молекулата им е изградена от голям брой монозахаридни остатъци:

МОЛЕКУЛИ МОНОЗА – (п – 1 ) Н2О -> ЕДНА МОЛЕКУЛА ПОЛИОЗА

Обезводняването се осъществява за сметка на хидроксилни групи и поради това монозните остатъци са свързани с кислородни мостове.
При природните полизахариди това обезводняване по правило се осъществява за сметка на гликозидна група на една молекула монозаи гликозидна или алкохолна хидроксилна група на друга молекула моноза

ПОЛИЗАХАРИДИТЕ СА ГЛИКОЗИДИ, ПРИ КОИТО И ГЛИКОНЪТ И АГЛИКОНЪТ СА ЗАХАРИ. Броят на монозните остатъци определя свойствата на Полизахаридите като разтворимост, вкус, кристален строеж, химични свойства и други.
Полизахаридите или комплексните въглехидрати се разделят на: нишесте (лесно смилаеми, бавно смилаеми и резистентни), декстрини, гликоген и хранителни влакнини.  Полизахаридите са сложни съединения, често изградени от стотици монозахаридни молекули.  Обикновено те не притежават сладост, не се разтварят във вода и варират значително по отношение на смилаемостта си в стомашно-чревния тракт.
Различават се две основни групи незахароподобни полизахариди
а) ХОМОПОЛИЗАХАРИДИ. Хомополизахаридите са еднородно изградени полизахариди. Крайният продукт на тяхната хидролиза е един единствен монозахарид. Например, нишестето и гликогенът са изградени от α-D-глюкоза, целулозата – от β-D-глюкоза, инулинът – от D-фруктоза мананите – от D-маноза.
б) ХЕТЕРОПОЛИЗАХАРИДИ. След хидролиза на хетерополиза-харидите се получават два или повече монозахарида или едновременно с тях и техни производни. Към хетерополизахаридите се отнасят хемицелулозите, растителните гуми и смоли мукополизахаридите и т. н.
Според биологичните си функции, Полизахаридите се разделят на две основни групи: полизахариди, които служат за скелетен материал на клетките (целулоза) и такива, които изпълняват ролята на запасна храна (нишесте, гликоген).
2. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ХОМОПОЛИЗАХАРИДИТЕ
а) НИШЕСТЕ (скорбяла). Нишестето е резервната въглехидратна
храна за растенията. Образува се в зелените им части при процеса
фотосинтеза:

Глюкозата е основен градивен елемент на молекулата на нишестето:

нишесте декстрин малтоза глюкоза

където n е броят на глюкозните остатъци, като n > m .

Сумарно процесът на пълната хидролиза на нишестето протича по схемата:

Под действието на ензими нишестето се хидролизира и под формата на глюкоза се пренася чрез растителните сокове до други органи – корени, семена и др. В тях глюкозата отново образува специфично за растението нишесте, което се отлага във вид на малки зрънца, които в различните растения имат различна форма, големина и вътрешен строеж.
Нишестето е бяло аморфно вещество. Рентгенографските изследвания показват, че то има микрокристален строеж. Сухото нишесте е хигроскопично. То е без вкус и е малко разтворимо в студена вода. В гореща вода набъбва и образува колоиден разтвор, който при охлаждане се превръща в нишестен клей. При загряване нишестето постепенно се овъглява, без да се стапя. Отнасянето при загряване, както и данните от качествения анализ показват, че то е изградено от въглеродни, водородни и кислородни атоми и му се приписва формулата (С6H10О5)n.
С алкохолен разтвор на йод (йодна тинктура) нишестето образува съединение с характерно синьо оцветяване, което при загряване се разрушава (оцветяването изчезва), а при охлаждане оцветяването се появява отново. Тази реакция е много чувствителна и се използва за качествено доказване както на нишесте, така и на йод. Предполага се, че синият цвят се дължи на образуването на адсорбционен комплекс между нишестето и йода.
Нишестето не редуцира Фелингов разтвор и амонячен разтвор на дисребърен оксид, което показва, че в молекулата му не се съдържат свободни алдехидни и кетонни групи. По това нишестето се различава от монозахаридите и редуктивните дизахариди.
Строежът на нишестето се доказва чрез неговата хидролиза. При загряване на нишестен разтвор в присъствието на минерални киселини същият започва да проявява редукционни свойства.
Хидролизата на нишестето се извършва и при обикновена температура под действие на ензима амилаза, който се съдържа в растителните и животинските организми – в слюнката, покълналия ечемик, панкреатичната жлеза:

Нишестето се хидролизира на степени, като молекулната маса на междинните продукти постепенно намалява. Получава се дизахарида малтоза, а крайният продукт на хидролизата е D-глюкоза.
От това следва, че молекулата на нишестето е изградена от глюкозни остатъци и е доказано, че те са a-D-глюкозни остатъци. Съставът на молекулата на нишестето се изразява с формулата (С6Н10О5)n, където “п” означава броя на глюкозните остатъци. Последният в отделните молекули е различен – от няколко стотин до няколко хиляди (от 200 до 6000). Нишестето е смес от молекули с различни молекулни маси и затова няма точно определена молекулна маса. Последната варира от 30000 до 1000000.
Опитно е установено, че макромолекулите на нишестето се различават помежду си не само по различния брой глюкозни остатъци, но и по структурата си. Една част от макромолекулите имат линеен строеж, а другата част от макромолекулите са с разклонени вериги.
Свойства
Нишестето е бяло микрокристално вещество, неразтворимо в студена вода, без вкус и мирис. В гореща вода набухва, образувайки колоиден разтвор. При реакция с йодов разтвор се оцветява в синьо, което се използва като индикатор за присъствието му. В стомашния тракт на човека и животните нишестето се разтваря, подлагайки се на хидролиза под въздействие на ензима амилаза и се превръща в глюкоза, която се усвоява от организма. Поради това то е един от основните енергийни източници в ежедневното хранене на човека, тъй като се съдържа в изобилие в хляба, картофите и зърнените храни. Основна съставка на брашното (75-80%), картофите (до 25%) и др.
Приложение и преработка
Нишестето намира приложения в хранителната, хартиената и фармацевтичната промишленост за получаване на етилов алкохол, глюкоза, хартия, текстил, лепила и др. В промишлеността превръщането на нишестето в глюкоза (процес на озахаряване) се извършва чрез неколкочасовото му варене в разредена сярна киселина. Каталитичното влияние на сярната киселина върху процеса на озахаряване е било открито от Кирхоф още през 1811 г. За да се отдели от получения разтвор сярната киселина, към него добавят тебешир, който при взаимодействие с нея образува нератзворим калциев сулфат. Последният се филтрира. Получената гъста сладка маса освен глюкоза съдържа и значително количество други продукти от хидролизата на нишестето. Тя се използва в сладкарската промишленост и за други технически цели. Така нареченото модифицирано нишесте се използва за сгъстяване на замразени храни. Ако е необходимо да се получи чиста глюкоза, варенето на нишестето продължава по-нататък, докато се постигне по-пълното му превръщане в глюкоза. Полученият след неутрализацията и филтрацията разтвор се сгъстява, докато от него не започнат да се отделят кристалите на глюкозата. При нагряването на сухо нишесте до 200-250° се извършва неговото частично разлагане и се получава смес от по-малко сложни от нишестето полизахариди (декстрин и др.). Намира приложение и при получаването на витамини и антибиотици. Получените при частичната хидролиза на нишестето декстрини се използват за приготвяне на декстринови лепила.
Получаването на етилов алкохол от нишесте протича по схемата:

Колата или нишестеният клей се използват за колосване на памучни тъкани.

В действителност нишестето не е еднороден продукт, а е изградено от две вещества – от АМИЛОЗА (15-25%) и АМИЛОПЕКТИН (75-85%), като количеството на амилозата и на амилопектина зависи от произхода на нишестето. Амилозата и амилопектинът се различават по своите физични и химични свойства.

АМИЛОЗА. Молекулата на амилозата е изградена от линейно свързани глюкозни остатъци. Опитно е доказано, че при линейното свързване, връзката между монозахаридните остатъци се осъществява чрез обезводняване на гликозидната група на първо място от единия монозахариден остатък и обикновена хидроксилна група на четвърто място от другия монозахариден остатък, те. връзката е ос-(1-4) и се говори за ос-(1-4)-кислородни мостове – както е в молекулата на малтозата.

(малтозов остатък)

Структура на амилоза и целулоза

Броят на глюкозните остатъци, които влизат в състава на молекулата на амилозата е голям – над 200 и е различен за различните растения. Макромолекулата на амилозата включва от 200 до 1200 a-D-глюкозни остатъка. Нейната молекулна маса варира в границите 30 000 -220 000. Тъй като молекулите на амилозата са макромолекули, тя може да се разглежда като природен полимер на глюкозата.
Пространственият строеж на макромолекулата на амилозата се определя от конформационния строеж на малтозата.

АМИЛОПЕКТИН. Макромолекулата на амилопектина е многократно разклонена верига, включваща по-къси гликозидни вериги, изградени от 20 до 25 остатъка, свързани с α-(1-4)-връзки. В местата на разклоненията глюкозните остатъци са свързани с α-(1-6)-връзки), т.е, осъществява се и свързване на гликозидна група на първо място с хидроксилна група на шесто място:

амилопектин

Молекулата на амилопектина съдържа средно 2500 α-D-глюкозни остатъка, броят на които варира от 600 до 6000. Молекулната маса варира от 200000 до 1000000. Възможно е да съдържа в малки количества и естерно свързана фосфорна киселина.
Въпреки че разклонените вериги са по-къси от линейните вериги на амилозата, поради големия брой на разклоненията молекулната маса на амилопектина е по-голяма от тази на амилозата.

б) ГЛИКОГЕН (животинска захар). Докато нишестето е резервната въглехидратна храна за растенията, то гликогенът е резервната въглехидратна храна за животинските организми. Гликогенът изпълнява ролята на депо на глюкозата у животните и човека. Той се съдържа в черния дроб, мускулите. При неговата хидролиза в присъствието на киселини и при загряване се получава D-глюкоза, а под действие на ензими се получава малтоза.

Гликогенът е резервна форма на въглехидратите и се намира в организма на животните.  Мускулният гликоген се използва от организма като енергиен източник, а чернодробният поддържа постоянно нивото на кръвната захар.

в) ЦЕЛУЛОЗА
Целулозата е най-разпространеното органично съединение в природата. Тя изгражда стените на растителните клетки, т.е. скелетната част на растенията. Най-чиста природна целулоза е памукът, който съдържа целулоза до 98%. Тя е главна съставна част на лена и конопа. Дървесината съдържа до 50% целулоза. Ежегодно растенията синтезират около 1011 тона целулоза.
Целулозата е бяло влакнесто вещество без вкус. Рентгенографският анализ показва, че тя има кристална структура. Дългите нишковидни целулозни макромолекули са ориентирани по дължината на влакната. Тази структура се нарича влакнеста или фазерна. Отделните макромолекули са свързани чрез водородни връзки в снопчета (нишки).
Поради водородните връзки между целулозните макромолекули, целулозата е неразтворима във вода и в повечето органични разтворители. Тя се разтваря добре в Швайцеров реактив (амонячен разтвор на меден дихидроксид), поради това че се получава разтворимо комплексно съединение. Разтваря се още в концентрирана солна киселина, в солно кисели разтвори на цинков и калаен дихлорид. При нагряване целулозата се овъглява без да се стапя. Запалена тя гори.
Целулозата е природно високомолекулно съединение. Нейната макромолекула е изградена от голям брой глюкозни остатъци. Молекулната й формула е същата както на нишестето – (С6Н10О5)n .
При продължително варене в разтвор на минерални киселини целулозата се хидролизира до глюкоза:

Хидролизата на целулозата може да протече и ензимно под действието на ензима целулаза, който я разгражда до дизахарида целобиоза. Хидролизата на целулозта има голямо значение за получаване на глюкоза от дървесни отпадъци.
Целулозата се различава от нишестето по броя, вида и пространственото разположение на глюкозните остатъци. Броят на глюкозните остатъци е различен и може да достигне до 10 000, което съответства на молекулна маса от 500 000 до 20 000000. Глюкозните остатъци са свързани линейно, изключително еднопосочно, без разклонение на веригата. За разлика от нишестето макромолекулите на целулозата са изградени от остатъци на b-глюкоза. Чрез това свързване всеки втори глюкозен остатък от веригата е завъртян на 180о спрямо преходния, с което молекулата добива линейна форма:

Целулозната молекула съдържа по 3 хидроксилни групи на всеки глюкозен остатък: [C6H7О2(OH)3]n . В зависимост от условията могат да се естерифицират различен брой хидроксилни групи. Голямо практическо приложение имат естерите на целулозата с азотната киселина – целулозните нитрати, и с оцетната киселина – целулозните ацетати. Целулозните нитрати се получават под действието на нитрирна смес (2 части конц. H2SO4 и 1 част конц.HNO3):

целулозен мононитрат целулозен динитрат целулозен тринитрат
(колоксилин) (пироксилин)

Целулозните нитрати приличат на памука, но са по-лесно запалими от него. Частичното нитриране на целулозата се използва при производството на изкуствена кожа и нитроцелулозни лакове. При разтваряне на целулозен динитрат в смес на алкохол и етер, се получава колодий, който се използва в медицината при покриване на рани (образува се защитна корица). От колоксилин и камфор се получава пластмасата целулоид, която независимо от лесната й запалимост дълго време се е използвала за производството на киноленти. Пироксилинът при обработката му с ацетон се използва за получаването на бездимен барут.
Естерите на целулозата с оцетна киселина се наричат целулозни ацетати:

целулозен диацетат

Целулозните ацетати имат предимство пред целулозните нитрати с това, че са незапалими. Те се използват за получаване на лакове. От целулозен ацетат и камфор се получава незапалима пластмаса целит, която се използва за производство на киноленти. При обработка на целулозен диацетат с камфор се получава друга пластмаса – целон, която се използва като електроизолатор и за производството на нечупливо стъкло. Голяма трайност и здравина има ацетатната коприна, която се получава от разтвори на целулозни ацетати в органични разтворители.
Във вид на влакнести материали целулозата се използва за производството на тъкани. Получената от дървесина целулоза служи за производството на хартия.

г) Хитин
Хитинът е един от основните компоненти на клетъчните стени при гъбите, външния скелет при насекомите и други артроподи, както и на някои други животни.
Хитинът е азотсъдържащ полизахарид, което на цвят е бяло. Съставено е от ацетилглюкозамин (по-точно N-ацетил-D-глюко-2-амин). Те са свързани заедно по този начин: β-1,4 (по същия начин глюкозата образува целулоза). В този смисъл хитинът може да се смята за целулоза с една хидроксилна група във всеки мономер, заместена от ацетиламинна група. Това улеснява подсилването на водородната връзка между близкостоящите полимери, придавайки на веществото повече сила. Хитинът се използва за направата на хирургически конец поради здравината и гъвкавостта си.
Думата „хитин“ идва от гръцката дума χιτών (хитон), която значи ‘външна обвивка; броня’.

Захароза

Захароза (Обикновенна захар)
C12H22O11

Общи сведения:
От всички захари най – важно значение засега има захарозата, означавана в технологията като захар. Захарозата е биосинтетичен продукт, който се натрупва в големи количества в клетките на някои растения захарно цвекло до 28%, захарна тръстика до 18%, захарна метла, и др. Тя е широко разпространена в растителното царство и спада към голямата група на едни от най – важните хранителни продукти – въглехидратите.

Кратки исторически бележки за развитието на захарното производство стр. 96, 97

сведения
Захарна тръстика: стр. 97
Захарно цвекло: стр. 97

2. Състав и строеж:
Чистата захароза е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Във вода е много добре разтворима, докато в спирт разтворимостта й е ограничена.

при загряване
- стапя се
- карамелизира се
- овъглява се
+ отделя се вода

Установяване на функционалната група
захарозате на променя цвета на лакмуса
не участва в реакцията на сребърно огледало и с фелингов разтвор
= не съдържа карбоксилна и свободна алдехидна група

- с меден дихироксид Cu(OH)2 за откриване на многовалентни алкохоли дава положителен резултат. Забелязва се бледосиня утайка от Cu(OH)2 и разтворът придобива мастилено син цвят. Следователно, щом захарозата взаимодейства с Cu(OH)2, тя е многовалентен алкохол

При варенето на захароза с вода в присъствието на катализатор неорганична киселина (H2SO4, HCl) захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза:

C12H22O11 + H2O à C6H12O6 + C6H12O6

- Бързата инверсия на захарозата се обяснява с наличието на наустойчив пръстен в молекулата й. Скорстта на инверсия зависи от температурата и pH на средата.
- следователно молекулата на захарозата, може да се разглежда, като получена от обезводняването на една молекула фруктоза и една молекула глюкоза, а въглехидрати които могат да се разглеждат като получени от две молекули монозахариди (глюкоза, фруктоза), чрез отделянето на вода, се наричат дизахариди, каквато е и захарозата или захарта.

Получената при хидролизата смес от равни части глюкоза и фруктоза, се нарича инвентарна захар, а самият процес – инверсия. Инвертна захар е пчелният мед. Получаването на инвертна захар е при варенето на сладка след прибавянето на лъжичка лимонтузу. Инвертната захар по – трудно кристализира от захарозата, поради което сладкото не се захарозва.

+ със силните основи захарозата образува захарати

C12H22O11 + NaOH à NaC12H21O11 + HOH (натриев захарат)

3. Употреба и значение
- висока калоричност
- концентрираните разтвори на захарозата имат антисептично действие
- използва се широко в хранителновкусовата промишленост

Етерични масла

ЕтеричнИ маслA

Обща характеристика
Етерично-маслените растения са широко застъпени в растителния свят — около 30 % от ботаническите семейства включват видове с етерично-маслено съдържание. Повечето от тези видове са диворастящи и само част от тях се отглеждат като полски или градински култури
Етеричните масла при отделните растения се синтезират и се натрупват в различни части:
· в цветовете — при розата, лавандулата, лайката, невена и др.
· в листата и стъблата — при ментата, маточината, мащерката и др.
· в плодовете — при анасона, кима, кимиона, кориандъра, резенето и др.
· в корените — при валерианата и др.
Натрупването на масла става в характерни образувания, наречени „вместилища“. Според местоположението си, вместилищата се разделят на две групи:
· външни (екзогенни) — простите жлезисти власинки, сложните жлезисти власинки, жлезистите люспи, жлезистите петна
· вътрешни (ендогенни) — екскреторните клетки, шизогенните вместилища, смесените шизо-лизигенни вместилища
Познаването на характерните за всяко етерично-маслено растение вместилища е важно, за да се избегнат неправилните начини на прибиране и манипулация, които биха довели до загуба на етерични масла.

Приложение на етеричните масла
· във фармацефтиката — използват се добре изразените бактерицидни свойства на тези масла за получаване на лекарства;
· в хранително-вкусовата промишленост — като консерванти и подправки
· в парфюмерийната промишленост — за получаване или като добавка на парфюми, кремове, сапуни и шампоани.

Извличане на етерични масла
Използват се 4 начина на извличане на етеричните масла:
· Извличане чрез дестилация с водна пара — използва се способността на горещата водна пара, преминала през суровината, да отнася със себе си етеричните масла, които са лесно летливи.
o варианти: водна, водно-парна, парна и вакуумна дестилация;
o отделяне: след охлаждане и кондензация в приемник сместа има два слоя, поради различното специфично тегло на водата и етеричното масло.
· Извличане чрез разтворители — използва се способността на летливи и нелетливи разтворители да разтварят етеричните масла.
o екстракция — извличане с летливи разтворители (бензин, етер и др.), при което се получава конкрет
o мацерация — извличане с нелетливи разтворители (животински и растителни мазнини), при което се получава екстракт
o при обработка на конкректа и екстракта със спирт при ниска температура се получава абсолю (етерично масло).
· Извличане чрез поглъщатели — използва се способността на някои суровини (от етерично-маслени култури) да изпаряват етерични маса и на други — да поглъщат от въздуха изпарени етерични масла.
o като поглъщатели се използват животински мазнини, активен въглен и др.
o полученият продукт се нарича помада, който се подлага на допълнителна обработка за отделяне на етеричното масло.
· Извличане по механичен начин — прилага се за култури, които съдържат големи количества етерично масло (цитрусовите плодове). Извличането става чрез пресуване и центруфугиране на получения сок.

ПО-ПОДРОБНО ЗА ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА

Описание
Натуралните етерични масла са природни екстракти получени от различните части на растенията – листа, плодове, стебла и корени чрез дестилация. В тях се съдържа голямо количество биологично активни вещества. Имат вид на мазнина, но по химичния си състав не се отнасят към тлъстите масла.
Повечето етерични масла имат остър вкус, практически са неразтворими във вода, но след интензивно разбъркване водата придобива техния аромат. Разтварят се добре в органични разтворители, в спирт а също и в растителни и животински мазнини и натурални продукти (мед, мляко, сметана). Самите те разтварят добре различни смоли, восъци, парафини, гума и др. Ето защо не бива да се съхраняват в пластмасови съдове, а в тъмни стъклени шишета.
Етеричните масла са силно летливи. Ако се поставят върху хартия се изпаряват за половин – до три часа без да оставят мазни петна, въпреки че е възможно известно оцветяване на хартията, ако маслото е имало цвят. Всички етерични масла горят.
Съставът на етеричните масла се променя значително в зависимост от условията на отглеждане на растенията, регионът в който са отглеждани и т.н. Затова е твърде възможно етеричните масла от един и същи вид да имат различен нюанс на аромата. Пример за това е етеричното масло от рози отглеждани в България. Ароматът на българското масло е много по изразен и качествен от това на розовите масла добивани в други страни.
Фалшивите масла
Важен елемент в ароматотерапията е качеството и произхода на маслото. За съжаление голямата потребност от етерични масла и необходимостта от по-ниска цена довеждат до това, че в търговската мрежа често постъпват разредени етерични масла. Затова трябва да се избягват съмнително евтините масла с подозрителен произход. Някои фирми следвайки модата в ароматотерапията продават синтетични и полусинтетични масла с имена на етерични масла, които всъщност не съществуват. Запомнете етерични масла от : теменужка, ябълков цвят, люляк, момина сълза, диня, праскова, липа, лотос, магнолия, кайсия, кокос, манго, банан, киви, ягоди не съществуват. Затова е добре да се избират фирми, които дават гаранция за съответствие на стандартите или нормите на Фармакопеята. Надеждни нормативи са ISO (международна организация за стандартизиране), EOD (американска асоциация за етерични масла), BP (британска Фармакопея) и др.
Срок на годност
Срокът на годност на етеричните масла от диворастяща суровина е неограничен. Нещо повече, “фините” масла както и “тънките” вина се облагородяват при дълго съхранение – роза, нероли , босилек и др. Изключение правят следните групи масла:
- Цитрусови масла като портокал, бергамот, лимон и др. , чийто срок на годност е 2-3 години.
- Смолисти масла като мира, сандал, жасмин и др. Тези масла се сгъстяват при неправилно съхраняване и съответно се съкращава срокът им на годност.
Повечето фирми произвеждащи масла от култивирани растения поставят срок на годност 2 години, а на цитрусовите до 1 година.
Правила на съхраняване
При съхраняване на маслата трябва да се спазват следните правила:
- флаконите с масло трябва да са затворени добре;
- температурния режим : от -5 до +30 градуса по Целзий;
- флаконът трябва да бъде от кафяво стъкло с 50% затъмненост;
- ако маслото е било на минусови температури трябва да се изчакат 30 м. преди употреба;
- етеричните масла са пожароопасни и не бива да са близо до топлинни източници;
- да се пазят от малки деца.
 

 
Ароматотерапия с етерични масла се ползва от хиляди години за лечение. За лечение се ползват само качествени етерични масла. Само тогава прилаганата ароматотерапия е ефективна. Качествени етерични масла за лечение с ароматотерапия могат да се закупят от фирми доказали се във времето. Ако за лечение се ползват етерични масла с неясен проезход има риск прилаганата ароматотерапия да е неефективна. Ароматотерапия с етерични масла може да се приложи за лечение съчетано със су-джок. Ароматотерапия с етерични масла се може да се приложи за лечение съчетано с хомеопатия. Ароматотерапия с етерични масла се може да се приложи за лечение съчетано с акупунктура. Ароматотерапия с етерични масла се може да се приложи за лечение съчетано с правилна диета. Ароматотерапия с етерични масла се може да се приложи за лечение съчетано с лечението предписано от лекуващия лекар.
БЕРГАМОТ – балансиращо масло, премахва меланхолията и депресията.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
БОР – антисептично, противовирусно, откашлящо, възстановяващо и стимулиращо действие.
БЯЛ РАВНЕЦ – противовъзпалително и спазмолитично действие, подобрява храносмилането и понижава кръвното налягане.
ГРАДИНСКИ ЧАЙ (салвия) – антидепресант, премахва тревожността, противовъзпалително, противоспазматично действие, помага при безсъние.
ГРЕЙПФРУТ – намалява апетита, полезно при лечение на затлъстяване, подобрява настроението, облекчава депресията, прочиства организма от токсини, намалява задържането на течности.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
ЕВКАЛИПТ – антисептично и противовирусно действие, за разтриване на гръдния кош, дезинфекцира, помага за откашлянето, понижава температурата, използва се за мазане при болки в мускулите, нормализиращо и балансиращо въздействие.
ЗДРАВЕЦ – антидепресант, помага при диабет, действа антисептично, балансира хормоните, нормализира и балансира кръвното налягане, леко успокоява, подходящо е при пременструален синдром, нервно напрежение,кожнипроблеми и невралгия.
ИЛАНГ- ИЛАНГ – антидепресант, антисептик, афродизиак, седатив, подобрява настроението, облекчава тревожността, намалява стреса, нормализира пулса, понижава кръвното налягане. Подходящо при фригидност, хипертония, импотентност.
ИСОП – антисептично и тонизиращо действие, добро за прочистване и детоксикация, стимулира дихателната система, подходящо при бронхит.
КАНЕЛА – използва се за ароматизиране на дома и офиса, освежава въздуха и унищожава гъбичките.
КЕДЪР – антисептик, астрингент, експекторант, седатив, нормализира функционирането на потните жлези, полезен при бронхиални проблеми.
КИПАРИС – астрингентно, антисептично, спазмолитично и дезодориращо действие, свива кръвоносните съдове, намалява кашлицата и изпотяването.
ЛАВАНДУЛА – полезно като антисептик, за укрепване на имунната система, успокоява и нормализира организма, помага при бактериални и гъбични инфекции, облекчава депресията, намалява възпалението, подходящо при акне, изгаряне, екзема, кожни проблеми, нарушения на съня и стрес.
ЛАЙКА – обезболяващо, противовъзпалително и противоспазматично средство, отлично при главоболие, п одходящо за вани и масажи.
ЛИМОН – антисептик, астрингент, бактериостатик, увеличава защитните сили на организма срещу инфекциите, добро средство при разширени вени, стомашни язви, тревожност, депресия и храносмилателни нарушения, емулгира и разпръсква мазнините.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
МАЩЕРКА – действа антисептично, спазмолитично, откашлящо и успокояващо.
МЕНТА – подходящо при главоболие, умора, висока температура, нарушено храносмилане, болезненост на мускулите, проблеми със синусите и стомаха, действа антисептично и спазмолитично, стимулира мозъка, подпомага възстановяването.
ПАЧУЛИ – подходящо за суха кожа, действа като антидепресант, има противовъзпалителни, антисептични и противогъбични свойства, афродизиак.
ПОРТОКАЛ – балансира емоциите, подобрява настроението, има спазмолитични и регенеративни свойства.
Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.
РОЗА – антидепресант, антисептик, действа леко успокояващо, подходящо при женски проблеми, импотентност, безсъние и нервност.
РОЗМАРИН – действа обезболяващо, антисептично, спазмолитично, затягащо, стимулира мозъка, подобрява кръвообращението, подходящо при целулит, пърхот, оплешивяване, проблеми с паметта, главоболие и болезненост на мускулите. Внимание:ако се появи раздразнение спрете приложението. Не използвайте неразредено масло направо върху кожата. Вдишвайте го внимателно, ако имате астма или бронхит. Не го използвайте при епилепсия.
САНДАЛОВО ДЪРВО – антидепресант, антисептик, експекторант, афродизиак, действа овлажняващо на кожата, подходящо при бронхит и нервност, успокоява ума и тялото.
ТАМЯН – противовъзпалително, антисептично, успокоително, откашлящо, подпомага възстановяването на клетките, помага при бронхит.

Приложение:

·  НАСТИНКА, ХРЕМА, ГРИП, КАШЛИЦА
КЕДЪР, ЕВКАЛИПТ, ЧАЕНО ДЪРВО, МАЩЕРКА;
· КОЖНИ ИНФЕКЦИИ, ГЪБИЧКИ ЕКЗЕМИ
ЧАЕНО ДЪРВО, САНТАЛОВО ДЪРВО, ЛАВАНДУЛА, БЕРГАМОТ, ПАЧУЛИ;
· ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
ЗДРАВЕЦ, ИЛАНГ-ИЛАНГ, САЛВИЯ, КИПАРИС;
· РЕВМАТИЧНИ И АРТРИТНИ БОЛКИ
БОСИЛЕК, КИПАРИС, ХВОЙНА, РОЗМАРИН, ЕВКАЛИПТ, ИСОП;
· ГЛАВОБОЛИЕ
МЕНТА, ЛАВАНДУЛА, БОСИЛЕК;
· ЖЕНСКИ БОЛЕСТИ
САЛВИЯ, КИПАРИС, ЗДРАВЕЦ, МЕНТА, МАЩЕРКА, РОЗМАРИН;
· ЦЕЛУЛИТ ( ПОРТОКАЛОВА КОЖА )
ХВОЙНА, КИПАРИС, ПАЧУЛИ, РОЗМАРИН, ЗДРАВЕЦ;
· УМСТВЕНА ПРЕУМОРА, РАЗСЕЯНОСТ
РОЗМАРИН, МЕНТА, ЗДРАВЕЦ;
· СТРЕС, НАПРЕЖЕНИЕ
БЕРГАМОТ, ЗДРАВЕЦ, ИЛАНГ-ИЛАНГ, САЛВИЯ, РОЗА;
· ДЕПРЕСИЯ
БОСИЛЕК, САЛВИЯ, ПАЧУЛИ, ПОРТОКАЛ, РОЗА;
· СТРАХОВА НЕВРОЗА
КИПАРИС, ИЛАНГ-ИЛАНГ, ЛАВАНДУЛА, ПОРТОКАЛ;
· РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ
ПОРТОКАЛ, ЗДРАВЕЦ, САНТАЛОВО ДЪРВО, ТАМЯН;
· АПАТИЯ
МЕНТА, РОЗМАРИН, МАЩЕРКА;
· БЕЗСЪНИЕ
ЛАЙКА, МАЩЕРКА, ЛАВАНДУЛА;
· АФРОДИЗИАК
ИЛАНГ-ИЛАНГ, КАНЕЛА, КАРАМФИЛ, РОЗА, САНТАЛОВО ДЪРВО.

Начини на Приложение на етеричните масла

Аромалампи:
Това е най-простия начин на приложение на етерични масла във Вашия дом. Съдът за изпарение не трябва да е твърде малък, иначе водата ще се изпари твърде бързо, и маслото ще почне да гори. Налейте в аромалампата топла вода, добавете малко етерично масло и запалете свещта. Броят на капките масло зависи от височината на помещението: две капки масло на пет кв.м. Постепенното изпаряване на маслото става за сметка на подгряването на водата. Водата не трябва да кипи, иначе качеството и въздействието на аромата ще се променят. Процедурата се извършва в проветрено помещение, при затворени врати и прозорци. Никога не оставяйте лампата горяща без надзор.
Инхалации:
Ароматът се вдишва или непосредствено от флакона, или след като се нанесе върху плат. Дишането трябва да е равномерно и дълбоко. Времето за инхалации е 3-10 минути. Желателно е очите да са затворени. Когато молекулите на етеричните масла попадат върху рефлексогенните зони на лигавицата на носа, те предизвикват импулси, които достигат главния мозък и влияят на функционирането на нервната система, регулират нивото на отделяне на хормони., повишават съпротивителните сили на организма.
Ароматични вани:
Благоприятното въздействие на топлата вода и целебната сила на етеричните масла правят ваните изключително полезни за целия организъм. Етеричните масла въздействат на цялата повърхност на тялото, проникват бързо през кожата и попадат в кръвоносната и лимфна системи Те въздействат на белите дробове, червата, бъбреците, централната и периферна нервна системи. В пълна вана с нужната температура се добавя необходимото количество масло, смесено с емулгатор. Емулгаторите са вещества, които позволяват на маслото по-лесно да се смеси с водата, например мляко, мед, сол за вани и др. Времето на процедурата е 10-15 минути. Увеличението на времетраенето трябва да става постепенно.
Компреси:
Веществата, съдържащи се в етеричните масла, проникват през участъка на кожата, където се намира проекцията на болният орган, попадат в лимфата и оказват противовъзпалително, обезболяващо, спазмолитично действие. Навлажняваме салфетка или кърпа във вода (300-400 гр. с нужната температура) с добавени 5-7 капки масло, и поставяме върху областта на болния орган, покриваме с компресна хартия и връзваме с тънък сух плат. Оставя се да действа 30-40 минути, докато компресът е топъл.
Разтривки:
Действат прекрасно при възпалителни процеси в мускулите, нервната и съединителната тъкан, въздействат на лимфната система, дишането и кръвообращението. Към 10 гр. базово масло се добавят 10 капки етерично масло, нанасят се на засегнатото място и се втриват със силни, енергични движения. Много подходящи са маслата 33 Билки, Мащерка, Розмарин, Лавандула, Хвойна и др.
Масаж:
Един от най-активните методи за въздействие на организма. Осигурява бързо проникване на ароматичните вещества в лимфата и кръвоносните съдове, което дава комплексно въздействие на организма. Освен положителното действие върху дишането, кръвообращението, централната и периферна нервна системи, има оздравителен ефект върху черния дроб, червата, подобрява се работата на ендокринната система. Смесват 15-20 капки етерично масло с 50 мл базово и се смесват добре. За деца са достатъчни 5-7 капки, за бебета – 1 к. Масажът се провежда по схема, която съответства на състоянието на пациента.
Обогатяване на козметични средства:
Шампоан. Шампоаните с добавени етерични масло укрепват косъма, подобряват състоянието на кожата на главата  и са ефикасни против пърхот. В 100 мл неутрален шампоан се добавят 10-15 к. масло. За мазна коса се препоръчват розмарин, мащерка, чаено дърво. За суха – лавандула и портокал. Против пърхот – евкалипт, чаено дърво, мащерка. Крем. На 50 мл неутрален крем се добавят 20 капки етерично масло.

Ароматерапията

Етеричните масла са силно концентрирани ароматни вещества, съдържащи се главно в цветовете, листата, плодовете, семената и корените на растенията. Те действат като катализатор и регулират растителния метаболизъм, като спомагат за адаптирането на растението в околната среда.
Истинските етерични масла се получават единствено чрез чисти физични процеси на дестилация или чрез студено пресоване на различните части на растенията. Получените растителни екстракти представляват летливи ароматни смеси съдържащи биологично активни вещества, наподобяващи хормони, витамини, антибиотици и антисептици. Етеричните масла притежават неповторими химични компоненти, които са фундаментални за живота. Ароматните им молекули проникват невидимо и влияят едновременно на множество нива в човешкия организъм.

При правилна употреба маслата стимулират естествените защитни сили в организма. Техните етерни молекули бързо се включват в системата на кръвообращението, проникват в организма и вдъхват нов живот на емоционналните и физическите реакции. Оказват влияние на сърдечно-съдовата система, имат транкилизиращи, релаксиращи и успокояващи свойства. Като растителни активни вещества те съдържат компоненти които са способни да разширяват кръвоносните съдове, да подобряват снабдяването на мускулите с кислород, да подобряват процесите на проводимост в тъканите. Етеричните масла стимулират нервната система, енергетизират, намаляват раздразнителността, емоционалната възбуда, нормализират съня, отстраняват натрапчиви мисли, повишават работоспособността. Могат да се разглеждат като универсални профилактични вещества с имунномоделиращи и антиоксидантни свойства, които възпрепятстват натрупването на свободни недоокислени продукти в организма, влияещи отрицатерно на метаболизма и процесите на деление на клетките. Те ускоряват процесите на регенериране, ревитализиране и способствувават за задравяването и хидратирането на различните слоеве на кожата.

Списък на етерично-маслените култури в България
· Казанлъшка роза
· Лавандула
· Медицинска лайка
· Невен
· Мащерка
· Маточина
· Мента
· Градинска чубрица
· Ким
· Кимион
· Анасон
· Кориандър
· Резене
· Валериана

Аминокиселини

Аминокарбоксилни киселини (Аминокиселини)

Исторически сведения
През средата на 19 век в лабораторията на Либих е определен елементният състав и емперичната формула на най – простата аминокиселина – глицин и са изследвани свойствата и. Установено е, че това съединение трудно може да бъде отнесено към известните до този момент класове органични съединения, тъй както то проявява едновремемо свойства на киселина, на основа и на сол. В началото на 20 век са известни вече 17 аминокиселини, за които се знаело, че влизат във състава на белтъците.
Едни от най – важните за живота органични съединения са аминокиселините. Срещат се в растителните и животинските организми и са основни структорни едниници на белтъчните вещества.
Определение и наименования:
Аминокарбоксилните киселини, по често наричани аминокиселини, могат да се разглеждат като производни на карбоксилните киселини, в чиято молекула един или повече водородни атома от въглеводородният остатък са заместени с аминогрупа. Най – разпространени са аминокиселините, които имат една карбоксилна и една аминогрупа.
а) Наименования
Наименованията на аминокиселините се образуват, като пред наименованието на съответната карбоксилна киселина се поставя представката амино–. Мястото на аминогрупата се означава с гръцките букви α, β, γ, δ, ε и тн. Броенето започва от въглеродния атом в съседство с –СООН(карбоксилна група). Например α – аминобутанова киселина, β – аминопропионова киселина, ε – аминокапронова киселина и прочие.

CH3 – CH2 – CH – COOH CH2 – CH2 – COOH
| |
NH2 NH2
α – аминобутанова киселина β – аминопропионова киселина

CH2 – CH2 – CH2 – CH2 – CH2 – COOH
|
NH2
ε – аминокапронова киселина

Получаване, разпространение и употреба.
В мускулите на животните и в растенията се срещат само някои α – аминокисели- ни. Те обаче са основни структурни единици на белтъчните вещества, от които са изолирани. α – аминокиселините са едни от най – важните за живота органични съединения.
Биологично важните аминокиселини (α – аминокиселините) могат да се получат от белтъчни вещества чрез хидролиза или нагряване в присъствието на разредени киселини или при обикновенни условия под действието на ензими:
H+, to:
белтъчно вещество смес от α – аминокиселини
α – аминокиселини могат да се получат и от α – халогенопроизводно на съответната киселина, като и се действа с амоняк (NH3):
CH2 – COOH + 2NH3 CH2 – COOH + NH4Cl
| |
Cl NH2

Аминокиселините са ценна храна за човека и животните, въз основа на която всеки организъм синтезира собствените си белтъчни вещества. Някои от аминокиселините се синтезират в живите организми, но голяма част от тях се приемат в готов вид чрез храната, заради това белтъчната храна е много важна. Тези аминокиселини са осем на брой, които човек трябва да приема с храната за правилното функциониране на организма.Ясно е, че α – аминокиселините заемат централно място в азотния обмен на живите организми. Те са източник за образуване на белтъчни вещества, хормони, ферменти. Много α – аминокиселини се използват в медицината като съставна част на изкуствените храни. 6-аминохексанова киселина е суровина за синтетично получаване на влакното капрон. Ароматните аминокиселини се използват като полупродукти за получаване на лекарства и багрила.

Алкаколиди. Наркотични вещества

Алкалоидите са азотсъдържащи органични вещества, които имат физиологично въздействие върху нервната система на хората и животните. Имат алкален характер, откъдето идва и името им. Обикновено алкалоидите са производни на аминокиселините.
Алкалоидите са вторични метаболити в растенията (напр. картоф, домат), някои животни (ракообразни), и при много видови гъби. Могат да се екстрахират посредством третиране на части от организма с киселини. В растенията те се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Макар и рядко, те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини, като сярната, фосфорната и др.
Известни са почти 1000 вида алкалоиди, като ролята им за съществуването на растенията не е напълно изяснена. По всяка вероятност алкалоидите имат голямо биологично значение за растителните организми. При наранявания или болести по растенията количеството на алкалоидите в тях силно се увеличава. Съдържанието на алкалоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив или парещ вкус и са без миризма. Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То зависи от ботаническия вид, географската ширина, климатичните условия, годишното време, начина на отглеждане, фазите на развитието на растението и възрастта му, от времето на бране и сушене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно, могат да бъдат класифицирани в множество групи.
Известни са няколко хиляди алкалоида. Много от тях са силни отрови (като стрихнина), някои се използват в медицината като болкоуспокояващи (морфин, кодеин). Повечето алкалоиди имат силно горчив вкус.
Класификация на алкалоидите
Алкалоидите обикновено се класифицират въз основа на общ прекурсор в метаболитния път по който се синтезират. Когато не се знае много за биосинтезата на конкретен алкалоид, той се групира въз основа на структурата си, към сходни съединения, понякога дори несъдържащи азотен атом. Когато се узнае повече за начина на получаване в продуциращия го организъм, мястото на алкалоида в класификацията може да се смени, но в този случай отново ще отразява някоя важна страна от биосинтетичния процес – например участие на определен биологично активен амин.
· Пиролидинова група: хигрин, кускохигрин, никотин
· Тропанова група: атропин, кокаин, екгонин, скополамин
· Хинолинова група: хинин, хинидин, дихидрохинин, дихидрохинидин, стрихнин, бруцин, вератрин, цевадин
· Изохинолинова група: опиоидни алкалоиди (морфин, кодеин, тебаин, хероин, папаверин, наркотин, нарцеин, хидрастин, берберин)
· Фениламинна група: МДМА, метамфетамин, мескалин, ефедрин
· Индолова група:
o Триптамини: ДМТ, ТМТ, псилоцибин, серотонин
o Ерголини: ерго-алкалоиди (ергин, ерготамин, лизергинова киселина, ЛСД
o Бета-карболини: хармин, йохимбин, резерпин, еметин
· Пуринова група:
o Ксантини: кофеин, теобромин, теофилин
· Терпеноидна група:
o Аконитови алкалоиди: аконитин
o Стероидни алкалоиди: соланин, самандарин
· Бетаинови алкалоиди: мускарин, холин, неврин
· Пиразолова група: пиразол, фомепизол

Кофеин
Кофеинът е ксантинов алкалоид, срещащ се в листата и плодовете на различни растения – кафе, чай, гуарана, какао, кола и други. Той служи за естествен пестицид, като парализира и убива различни насекоми, които се хранят с тях. При хората кофеинът действа като стимулант на централната нервна система. Той се съдържа в много храни и напитки, като кафе, чай, шоколад, някои безалкохолни напитки и други, което го прави най-употребяваното психоактивно вещество.
Кафените, какаовите и други растителни култури в Южна Америка и Азия, са източници за алкалоиди-наркотици с възбуждащо действие – кофеин, теобромин, теофилин и други. Те се съдържат и в ободряващите напитки, приготвяни от плодовете или листата на тези растения, използването на които се е превърнало в национална традиция в много страни. Тази традиция заплашва да се превърне в кофеиномания за хора, които злоупотребяват с пиенето на кафе като средство за преодоляване на физиологичната потребност от сън и почивка. Появяват се спазми в сърдечния мускул, аритмия, безсъние и други оплаквания. В медицината кофеинът намира ограничено приложение когато е необходимо бързо да се възбуди дейността на главния мозък и сърцето, например при остри отравяния с морфин, алкохол и други. Няма никакво съмнение, че кофеинът е мощно лекарство. Съществува вероятност вие не само да изпитвате удоволствие от ежедневното си кафе или една-две коли, но и да сте пристрастени към тях.

Кофеинът оказва пряко въздействие върху централната нервна система. Довежда до почти незабавно чувство на ясна мисъл и намалява умората. Стимулира освобождаването на захарта, складирана в черния дроб, което от своя страна стои в основата на повишеното добро настроение и самочувствие, след поглъщане на кафе, кола и шоколад (голямата триада на кофеина).

Поемането на кофеин има и отрицателни последствия като:

Освобождаването на складираната захар натоварва много ендокринната система;
Солидните консуматори на кафе нерядко стават нервни, а понякога дори започват да треперят;
Ежедневното пиене на кафе с годините води до акумулиране на кофеин, в резултат на което големи количества се натрупват в мастната тъкан и трудно се поддават на елиминиране;
Кофеинът е в състояние да лиши организма от В-витамините, особено от инозитол, както и от витамин С, цинк и калий;
Кафето засилва киселинността в стомашно-чревния тракт;
Счита се за причинител на високото кръвно налягане;
Кофеинът пречи на репликацията на ДНК;

Над 1 литър кафе, изпито в продължение на три часа може да унищожи значителна част от тиамина в организма. При хора, поглъщащи по 5 чаши кафе дневно, вероятността от сърдечна слабост е с 50% по-голяма, в сравнение с тази при непиещите. Оказва се, че трихлоретиленът, използван за елиминиране на кофеина води до повишена честота на рака. Въпреки, че за целта производителите вече използват метилен хлорид, който е по-безвреден, и той също така вкарва в организма въглерод-хлоридната връзка, характерна за голям брой токсични инсектициди.

И обикновеният черен чай съдържа почти същото количество кофеин като кафето. Билковият чай обаче може да се окаже в значителна степен ободряващ. Жен-шенът води до повишено настроение и самочувствие, и допринася за реалното ободряване, подобно на онова, което се постига чрез кофеина, разбира се без странични ефекти. И кока-колата, била тя диетична или не е еднакво търсена от хората, изпитващи удоволствие от действието на кофеина. И там кофеинът е в огромно количество, което вреди много на организма.

Следващата таблица показва количеството кофеин (в милиграми), съдържащо се в специфични напитки:

Напитка Съдържание на кофеин

Кока кола (340 г) 64,7 мг
Шотландско уиски (340 г) 54,7 мг
Пепси кола (340 г) 43,1 мг
Нес кафе ( 1 чаша) 66,0 мг
Еспресо (1 чаша) 110,0 мг
Черен чай – филтър (1 чаша, попарен 5 мин.) 46,0 мг
Черен чай – филтър (1 чаша, попарен 1 мин.) 28,0 мг
Черен чай – насипен (1 чаша, попарен 5 мин.) 40,0 мг
Зелен чай – насипен (1 чаша, попарен 5 мин.) 35,0 мг
Какао 13,0 мг

Самандарин
Самандаринът (C19H31NO2) е основният алкалоид, произвеждан от кожните жлези на дъждовника (Salamandra salamandra). Той е силно токсичен и предизвиква силни мускулни конвулсии, високо кръвно налягане и учестено дишане при гръбначните животни.
ДМТ (DMT)
ДМТ е един от най-силните синтетични халюциногени, алкалоид от групата на триптамините.
Кратки данни
Абревиатурата е съкращение от N,N-диметилтриптамин. Пълното му име по IUPAC е 2-(1H-indol-3-yl)-N,N-dimethylethanamine.
Чистото вещество изглежда като безцветни прозрачни кристали, но често е оцветен (жълто, жълто-зелено, …) поради примеси.
ДМТ се среща естествено и в много ниски дози в мозъка на човек и много бозайници. Разпространен е сред много растителни видове, но едва няколко го притежават в количество достатъчно да предизвика ефект при директно пушене.
Въпреки разпространението си е сравнително малко известен, но влиза в Shedule 1 за забранени наркотични субстанции, заедно с ЛСД, Екстази, Хероин и др.
От химическа гледна точка е достатъчно устойчив на температура, за да бъде пушен или инхалиран от фолио. Няма свидетелство за разновидности на кристалната структура (полиморфизъм).
Публикувани са различни температури на топене и кипене, вариращи от 44 до 68 °C. Според ранна публикация в Merck Index температурата на кипене при атмосферно налягане е 60 до 80°C, счита се за грешна. Относителната плътност е около 1,1 г/мл.

Халюциногенен ефект
ДМТ се счита за по-силен от ЛСД, въпреки многократно по-високата му доза. Не е известен мек или просто приятен трип с ДМТ. Той не се препоръчва като наркотик за парти, поради непредсказуемост в качеството и силата на ефектите му.
Почти винаги ДМТ се приема в присъствие на приятел, в трезво състояние, с роля да създаде атмосфера на сигурност и да предпази взимащият от непредсказуемо поведение.
Дозата за ДМТ е специфична за опитващият (психическо, физическо състояние, настроение, тегло, …). В зависимост от начинът на приемане дозата варира силно.
Химици описват следните дозировки спрямо начинът на приемане:
>350 мг (орално)
60 – 100 мг (мускулно)
60 – 100 мг (пушене)
4 – 30 мг (венозно)

Синтез
Една от първите синтези на ДМТ е направена още през 60-тте години на 20 век. Включва индол, литиево алуминиев хидрид, оксалил хлорид, диметил амин, подходящи разтворители и добра апаратура за изпарение и кристализация. Принципът е оксалил хлоридът да се присъедини заместително на 3-то място в пръстенната система на индола, да последва редукция до 3-(етил хлорид) производно и заместително аминиране с диметил амина до ДМТ. Диметил триптаминът кристализира изключително трудно от разтвор, нужна е висока чистота.

Срещане
ДМТ може да се намери под формата на кристали, цигари (често неактивни или листа от растение съдържащо ДМТ, с разпрашени кристали измежду тях), хапчета, разтвор.
В природата основните растителни видове съдържащи ДМТ с пораждаща интерес концентрация са:
Acacia longifolia (Sydney golden wattle)
Acacia phlebophylla (Buffalo sallow wattle)
Anadenanthera colubrina (Yopo, Cohoba)
Anadenanthera peregrina
Diplopterys cabrerana (Banisteriopsis rusbyana, Chaliponga)
Mimosa hostilis (Jurema)
Psychotria viridis (Chacruna)
Virola calophylla

Различни автори посочват концентрации различаващи се в пъти за повечето от тези растения (зависещи примерно от място на растеж и условия), но като цяло само D. cabrerana и P. viridis имат достатъчна концентрация в изсушените листа, за постигане на директен ефект.
Амазонски индианци използват изсушени птичи кости за смъркане на прах от D. cabrerana.
Като моноамин ДМТ се разгражда бързо и лесно в организма (особено приет през устата (практически неактивен)) от ензимът моноаминоксидаза. МАОИ (Моноаминоксидаза инхибитори) са вещества, блокиращи действието на ензима и удължаващи значително продължителността и донякаде силата на ефекта. Така продължителността е обикновено няколко часа.
Аяуаска (Ayahuaska, Yage) е известно питие (източник Амазония) приготвяно едновременно от едно или няколко ДМТ съдържащи растения (често Chaliponga) и МАОИ съдържащи (Banisteriopsis caapi). Наричано е нектарът на боговете. Има силни халюциногенни свойства, но пътешествието с него е значително по-меко отколкото чисто ДМТ, главно поради по-ниска концентрация. “Духовните преживявания” са също характерни за аяуаска.

ЛСД
ЛСД (LSD) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. Първоначално е получаван по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба).
Нелегалното му разпространение е във вид на пощенски марки, захар на бучки, цветни изображения на герои, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез облизване или поглъщане на дозата. В организма бързо се формира толеранс към ЛСД.
Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия – както позитивни така и негативни. Той може да причини психично и сетивно объркване (по-големи дози са в състояние да причинят коренни когнитивни промени, например синестезия), при което се получават халюцинации с много интензивни цветове. Тези халюцинации създават усещане за изкривяване на звука и се съпътстват от липса на ориентация за време и пространство. Възможно е настъпването на паника и параноичен страх от преследване.
При продължително употребяване на ЛСД може да се развие шизофрения или дълбока депресия.

Признаците за употреба на ЛСД:
· разширени зеници
· висока температура
· повишено кръвно налягане, учестен пулс
· липса на апетит
· пресъхнали устни
· безсъние

Структурна формула на ЛСД
Хим. формула: C20H25N3O

Хероин
Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Хероинът е разработван като болкоуспокояващо, а самата дума идва от немски, означаваща “героичен”. “. Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетен анхидрид, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта [с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха], смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини – вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Тези протеини имат сходна структура с синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Тялото е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно, освен ако не колабирате в следствие от свръхдоза. Човек привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който го кара да се чувства. Отказването от наркотика не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на “първия път”. Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква нужния силен ефект) и смъртоносната доза. Периодът, когато можеш да се насладиш на удоволствието е сравнително кратък. За да поддържаш приятното усещане, ти трябват все по-големи дози.
Активни съставки
20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин; 15% папаверин; 10% носкапин.

Кокаин
Кокаинът (бензоилметилекгонин, benzoylmethylecgonine) с наименование по IUPAC benzoyloxy-8-methyl-8-azabicyclo [3.2.1]octane-4-carboxylic acid methyl ester, CAS № 50-36-2, молекулна маса 303,35 с емпирична формула С17Н21NO4 представлява безцветни призматични кристали с темп. на топене 980С. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. Кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик, като хероина. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да стрелят неуморно, докато изразходват наличните припаси химия. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновото надрусване. Кокаина е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото повишава нивата на адреналин (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм) ацетилхлорин (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество много вредно за мозъка и има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само едни от страничните ефекти от кокаиново надрусване. Други такива са — хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки — като увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.
Морфин
Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане го поставят в групата на наркотичните вещества.

Псилоцибин
Псилоцибинът е психоактивната съставка в така наречените “магически гъби”. Открити за европейската наука от Р. Гардън през 1957 г.,като има данни че са били използвани от ацтеките и други древни народи за извършване на окултни ритуали и връзка с Бога. Псилоцибинът е мощен природен халюциноген, като е важно да се подчертае че няма смъртни случаи в случай на предозиране. Ефектите му се оприличават с тези на LSD, но има и съществени разлики. При употреба на LSD има по голям риск от “bad trips” (лоши пътувания). Те се описват като едно от най-ужасните преживяваня в живота на човек-паничски, неконтрулируем страх, чудовищни образи и т.н., като нищо не е в състояние да го убеди, че това което вижда не е истина.
Ефекти
· Разширени зеници; цветовете изглеждат много по-ярки, по-красиви; неконтрулируем смях; изкривяване на картината, усещане за радост, щастие, понякога страх, предметите се движат, като излизат от формата си и придобиват нова. При по-високи дози следва абсолютна загуба с реалността; неспособност за движение.
· Продължителност – 3-8 часа.